Къде отиват най-добрите оператори и заварчици? При най-добрите машини: Дако Лисичков, създател на Fox Laser

А как се обучават млади хора, когато нямаш търпение?

Как започна всичко и къде е компанията днес?

Как се е развила Fox Laser през годините и накъде отива?

Каква е тайната на дългогодишния успех на компанията? Как оцелява в трудни моменти, включително в пандемията?

Какви хора привлича Fox Laser?

От колко души се състои Fox Laser днес?

Съвместен проект на Novini.bg и платформата

Аз винаги съм харесвал да работя с млади хора. Може би защото съм нетърпелив. Да, понякога това ми е изигравало и лоша шега, но основно ми е помагало да се развивам.

платено съобщение

От малък гараж с прототипен лазер до огромна база и машини за милиони, разположени на 12 дка в няколко халета - това е историята на успеха на една българска компания, която не спира да се пише. Основана от Дако Лисичков в края на 90-те с нищожен капитал, днес Fox Laser продължава да е изцяло българска и е една от най-големите в сферата на металообработването с лазер и други ЦПУ машини.

Базата, разположена в София, е изключително модерна и с нея компанията често изненадва клиентите си от чужбина. Благодарение на техниката от последно поколение, Fox Laser изпълнява сложни и обемни поръчки бързо и с невероятна точност. Според Дако Лисичков обаче, успехът на компанията се дължи най-вече на хората. "Разчитаме на висококвалифициран екип, специализиран в работата с висококачествени машини за лазерно рязане, щанцоване, листоогъване и прахово боядисване, който непрекъснато следи за качеството на изработените детайли с цел максимално намаляване на сгрешена продукция."

Бъдещето е в хората. В правилните хора. Винаги съм искал моите колеги да идват усмихнати и щастливи, че работим заедно и заедно си изкарваме хляба. Това е принципът, който винаги ме е водил и от който никога няма да се откажа. Никога не съм правил нещата, които правя, с цел печалба. Не ми е било интересно. Не съм гладувал, но и не съм идвал тук за парите. Да, имал съм трудни ситуации, но моите хора не знаят за тях. Тогава бях сам, още нямах семейство, но буквално нямах пари за храна. Тогава ми дадоха насила една кредитна карта с 10 000 лева - ако не я бях взел, сега нямаше да има Fox Laser. Плащах заплати с нея. Но оцелях и сега продължавам нататък със същите принципи - отнасяйки се толерантно към конкурентите ми и ориентиран към екипа ми. Винаги съм коментирал с тях следващите стъпки, които планирам компанията да предприеме, и съм ги изслушвал. Естествено, решението накрая е мое, защото съм едноличен собственик, но винаги в комуникация с тях. Бъдещето ни е светло и нямам търпение за него.

В годините назад имаме страхотни попадения - тези, които са искали да се научат на нещо, са го правели много бързо. Един младеж дойде при нас - никакъв опит, но умение да си представя нещата още преди да ги е изработил. Той започна като оператор на листоогъваща техника, а на третия ден вече сам си правеше програмите. А идваше от фирма, занимаваща се със стъкла, а преди това - с гипс и цимент. Нищо общо с металообработката, но това не му попречи, а напротив - разви се бързо с наша помощ.

В момента при нас работят 160 човека и търсим още 40-50 за различни позиции. Проблемът е, че сега има отлив на кадри. Ние сме създали страшно много през годините - само за оператори на лазери сме обучили над 70 души. Ние сме много сериозна школа, защото сме грамотни в това, което правим. Дължим го на широкоспектърните ни клиенти - работили сме за най-различни индустрии, в какви ли не серии. Правили сме много единични бройки и така сме натрупали страшно ценен опит. Това означава, че сега можем да си позволим да приемаме само интересни поръчки - интересни за нас. Приемаме предизвикателства. Има неща, които за другите са сложни, а за нас са се превърнали в рутина.

В момента с мен са много от хората, с които сме започнали някога. Първият ни оператор на лазер сега е програмист. Другият човек, с когото също сме заедно от много години, е оператор и до ден днешен. Хората тук започват на една позиция и ако имат желание, се развиват бързо - някои сменят различни позиции, други се развиват на същата. Ядрото на компанията ни не се е променило, но определено сме много пораснали.

В различни направления. В един момент имахме само един основен възложител - за него отиваха 93% от нещата, които произвеждахме. Ние тичахме с тях - те растяха и се развиваха, ние също, за да можем да постигаме целите им. След това дойде пандемията, която ги удари твърде тежко, и ние преживяхме този спад заедно с тях. Сега се завръщат - клиентите за техните продукти се връщат, но има други проблеми като недостига на стомана и други суровини.

Винаги сме били ориентирани към изпълнението на поръчки, а не към производство на собствени продукти. Знаем, че просто не е добра идея и ще се отрази зле на работата ни с клиентите, защото ще започнат забавяния в сроковете - ние не бихме допуснали репликата “ще стане, когато стане”. Не се отнасяме така към нашите партньори. Имаме приоритети и затова тази година обявихме официално, че вече не сме занаятчии и няма да работим с малки поръчки. Ще работим само по дългосрочни проекти с обеми. Така се разделихме със 125 компании и се лишихме от сериозен оборот, който ще отиде при нашите конкуренти. Но това е философията ни.

Всъщност, всеки може да усвои всичко, стига да има серийност. Ние сме на върха на пирамидата, защото работим за машиностроители. Това е най-трудното нещо, защото за машиностроителя няма тираж. Той няма серия, поръчва един елемент. Нашите клиенти правят поточни линии - хранително-вкусова индустрия, фармация, опаковъчна индустрия. Там имаш една огромна машина за десетки милиони и нашата работа е да създадем компонентите за нея като капаци, механични детайли, възли и др. Ние сме част от нещо, а не създател. Изпълнител на отделни елементи. Инженерингът е изцяло от клиентите и те не правят една машина в милион бройки. Една от фабриките прави 50 на година. Колко детайла ще се повторят?

Всяка стотинка, която изкара Fox Laser, се връща във Fox Laser. Винаги сме били водеща компания в бранша, защото не сме спирали да влагаме в нови начинания и оборудване. Нашата философия е да инвестираме. Да, базата ни е под наем, но се грижим за нея като собственици, защото облагородяваме всичко. Очовечаваме всичко. Имаме планове за производствена база, но отново ще сме под наем, защото нашият бизнес не е с бетон. Аз не разбирам от това и затова правя само инвестиции за развоя на фирмата. Ние си купуваме машини, за да ставаме все по-добри и по-добри в това, което правим.

До 2012-а сме 25 човека, през 2013-а сме 70, 2014-а сме 150 и така до 2018 вече бяхме над 250 души. За съжаление, нашият най-голям клиент беше много тежко засегнат от пандемията. На 13 март се обяви извънредно положение и на 16-и получихме официално писмо, че спираме всичко, което работим, с моментален ефект. Проведох много разговори и се опитахме да променим нещата, но ми казаха, че понеже не знаят какво ще става, е по-добре да спрем, вместо да акумулираме нови задължения. Така днес ние все още имаме нарязани елементи за тях, които сме произвели през 2019-а. Такъв е животът.

Компанията е създадена през 1999 година в един гараж в двора на Физическия факултет на СУ. Там прекарахме 7 години, до 2006-а, когато се преместихме в “голямото хале” или поне такова ни се струваше тогава, 320 кв.м. Приличаше ми на футболен стадион. През 2013-а беше следващият ни голям скок, когато един много голям клиент реши да ни се довери.

Ние започнахме с екип от неинженери. Нещо доста нехарактерно за такъв тип структури. Моята съпруга е незавършила актриса - тя беше при нас дълго време като асистент на управителя, front office и какво ли не. Докато не взехме решение да изнесем крайните клиенти от централата и да направим втори офис. Сега тя се занимава с по-малките поръчки, с арт нещата, а тук, в базата, се развива само heavy industry.

Обичам нещата да се случват бързо, защото животът е кратък и затова винаги инвестирам в нови, по-добри машини, с които да работя по-ефективно. Стремя се към постоянно подобрение и това е нещо, към което обикновено са привлечени младите хора. Аз искам да си купувам техника и да я ползвам веднага, защото с нея ще изпълнявам поръчки по-бързо и ще могат да развивам потенциала на хората, които работят тук.

Освен това всеки има собствени изисквания и се налагат персонализации. Да, вече започват да се появяват и модулни решения и да има някаква лека повторяемост, но пак е нищожна. Това е и най-сложното нещo: high mix, low volume (сериозен микс от детайли и никаква тиражност). Там трябва да си наистина добър, за да може да го правиш всеки път от първия път. И трябва да имаш грамотни хора. При нас хората растат - някои бързо, други - още по-бързо. Настоящият ни производствен мениджър, който е само на 28 години, започна при нас като оператор, после стана ръководител на смяна, след това на звеното и сега управлява цялото производство.

Това е водещото при нас - скоростта на обработката. В самото начало, започвайки с един клиент, имахме възможността да обработваме детайлите с два вида добавъчен газ (лазерното рязане е газолазерно и има поток на газ, който трябва да издуха изпарения метал, защото иначе детайлите се заваряват обратно). Можехме да работим с въздух от компресора или с кислород - богата на горене среда, която вдига скоростта. Познайте с какво избрахме да работим? С кислород, естествено. Сега е обратното - вече мощните лазери, с които разполагаме, изискват инертен газ. Затова, където можем, работим в азотна среда - така после няма нужда от допълнителни обработки и сме по-бързи.