Как разбирам „леви цели с десни средства“?

„И защо толерансът за кабинета е важен“ – това е нещо като подзаглавие, но го сложих тук по чисто стилистични причини.

А сега към основното – как разбирам „леви политики с десни средства“?

Ако не се справят, ще трябва и те да си ходят. Но имам странното чувство, че Преходът май започна да свършва. Обикновено съм прав с песимистичните прогнози, айде – веднъж да позная и с оптимистична.

Ето така:

Това нещо в България липсва.

„Леви“ по света означава, например, ако си работник, да има закони, които те пазят от работодателя, за да не те експлоатира до смърт срещу жълти стотинки. Значи да имаш здравни осигуровки, с които да можеш да си позволиш лечение. Значи да можеш да си позволиш почивка и нормален живот. Значи защита за малцинствата.

Защо е важен? Почвам отзад напред. Защото и Юрген Клоп да дойде в някой беге отбор, чудеса няма да може да направи за раз-два-три-готово. Когато си се окопал в толкова боклук, ръждясала корупция и мръсотия, ти трябва не да търсиш и най-малкия кусур на тия с лопатите, дето са дошли да те отрият, че им били смешни прическите примерно или, че лопатите им са криви, а да си затвориш устата, че да не падне нещо в нея.

Има още много примери, но най-важното е, че левите политики с десни средства са възможни и се практикуват в най-развитите страни в света, като Скандинавските и Канада, а не са повод за измисляне на фейсбук смешки, базирани на лингвистични акробатики. Знам, че на някои от вас не ви харесва, но колкото и вицове да измислите, няма да промените модела, по който се движи цивилизацията.

Как ще се осигури с десни политики? Бизнесът се освобождава от тежестта на държавната корупция и нелоялната конкуренция, родена от желанието „наши“ фирми да изяждат другите. С това започва да може да си плаща и осигуровките, и данъците. Служителите са доволни, в хазната има пари, те отиват за социални дейности. Заплатите се вдигат, парите се вливат в икономиката, хората вдигат жизнения си стандарт и започват да живеят по-спокойно. Живеейки по-спокойно, престават да се тревожат за насъщния, а минават на следващото ниво и започват да инвестират вниманието си в, например, културни ценности, създават популярно съдържание, което се търси отвън, с което популяризират страната, това се осребрява под формата на чужди туристи. Нещата са навързани.

Образованието и работата за тях са нашата инвестиция в равнопоставено и нормално функциониращо общество без конфликти. За целта трябва да се вземе от мафиотските структури, които са монополизирали връзката с малцинствата, и да се въведе нормална система за финансиране на интеграцията и образованието. И един ден образованото малцинство ще стане самодостатъчно и няма да има нужда от помощи. Когато имат работа и бизнес в ръцете си (не като сегашните „бизнеси“) ,техните пари ще финансират тяхното израстване.

Те няма да са „леви“, като левите на соца. Не говорим за съветско робство, нито за крепостничество, каквото ни бяха насадили тук ребятата. В България, а и в повечето страни, пострадали от червения ботуш на съветския социализъм, думите, започващи със „соц“ (иализъм, иално), носят спомени за ужас и терор. Тук „лявото“ и „социалното“ са равни на терора, Белене, лагерите, ватенките с власт, каскетите, убийствата и т.н.

Друг пример: когато всички гракнат срещу малцинствата, че не работят или, че са „социални паразити“, пренебрегват факта, че те са жертва на социална дискриминация, защото: едно, че никой не ги иска около себе си, заради нискообразования си расизъм, второ, че те са бедни и социално неграмотни, защото държавата и обществото не са им дали първоначалното побутване да се интегрират – образованието. Ето ви образование, образовайте се! А пари за учебници, за дрехи, а фактът, че те наричат с нарицателни и обидни епитети? А фактът, че родителите ти са неграмотни и социално неадекватни индивиди, научени от поколения, че тази е тяхната съдба тази ще е и твоята?

Не, не, не се притеснявай, това не е възхвала на новите управляващи. Не ми иде отвътре да го направя. Политиката е мръсна игра и те тепърва ще са изцапани. А и наличието на бесепари, горди наследници на червената номенклатура в управлението, не ме радва, но, уважаеми избирателю, това е твоето решение.

Харесва ми, че на старите (за пръв път) им треперят краката. Досега всеки нов е идвал с обещания на старите да им… да ги… да провери… да това… да онова… И всичко си е било по старому, всички са били спокойни. Сега, за пръв път, има треперещи крака и смут. Не е малко. Значи нещо се прави. Само дано не се окаже, че форсираме двигателя на празни обороти. То ще си покаже.