Д-р Страхил Делийски за novini.bg: Управлението на впечатленията при Б.Борисов свърши, сега е време да се управлява държавата

Българското общество е много разделено и трудно се постигат консенсуси.

Трябва да видим първите стъпки на управлението – дали те ще са към дезориентация, или ще търсим нещо различно.

134 депутати не е крехко мнозинство, то има подписано ясно споразумение и не става въпрос за някакви скрити подкрепи. Едно е сигурно – ако ще трябва всички депутати от управляващото мнозинство да гласуват положително за предложенията на кабинета, то те трябва да са прецизно изпипани. Смятам, че правителството ще управлява много по-лесно и безпроблемно, ако се фокусира върху решения, които касаят всекидневния политически мениджмънт. Ако се вторачи върху големи, стратегически теми, ще има повече проблеми между различните елементи на сложната управленски структура. Говорим за 4 партии в управляващата коалиция, но те реално са повече, конфигурирани във всяка една от организациите.

Очертава ли се политическа зима в обществения ни живот? Защо е важно да знаем какъв тип държава искаме? Как ще управлявават страната успешните бизнесмени, които поеха нейното ръководство? Кои са причините нашите сънародници никога да не допускат повторно във властта политици, които са излъгали доверието им? Разговарям с преподавателя по политология в Алма матер, независимият анализатор д-р Страхил Делийски.

Има много работа за вършене от мнозинството, и от правителството, които получават тежко наследство от своите предшественици. Примерите за разнебитената ни държавност са много. Имаме и дефектна институционална култура. Всичко това може да е обединяващият фактор, около който да се сплотят тези партии. Преди делението на леви, десни, либерални, консервативни, е важно да имаме смислена държавност и демокрация.

Качествено новата ситуация, един път показва как се държат политическите сили, втори път променя очакванията на гражданите и трети път изменя и фокуса на медиите. Новият политически цикъл формално слага край на 12-годишната хегемония на ГЕРБ на всички равнища на политическата практика и публичност. Ние излизаме от политическия навик. Сещам се за една от книгите на Кърт Вонегът „Времетръс”, в която земята се беше „свила”, а хората вършеха едно и също, поради липса на свободна воля. Ние досега бяхме така – без ясна политическа воля, но пък по силата на навика знаехме кой какво ще направи и каже. В книгата земята възстановява своята форма и хората си връщат свободната воля, но понеже бяха забравили какво е това, се блъскаха едни в други.

Моята обяснителна гледна точка на въпроса - защо българите никога повторно не допускат във властта, политици, които са злоупотребили с тяхното доверие, е във форматирането на политическия процес по неполитически начин. Ще поясня – у нас политиката се разказва и играе публично чрез конфликта между лошите, които крадат и добрите, които няма да го правят. Това е едноизмерен, наивен политически свят, в който българите живеем. Офертата на всеки, който влиза във властта винаги е да спре кражбите и корупцията и че едва ли не ще цъфнем и вържем. Същевременно имаме огромни проблеми с неравенствата, класовите разслоения, тежко недофинансиран социален сектор, данъчната система и т.н.. Примерно държавата ни преразпределя около 10% от БВП по-малко, отколкото това се прави в останалите страни от ЕС. Не можем да искаме да живеем европейски живот, но с преразпределение от банановите републики. Важно е какъв тип държава искаме да имаме, отвъд това, че не щем политиците да ни крадат. Дотук ни липсва смислен политически разговор, който да постави на дневен ред реалните разломи в обществото ни. Смятам, че ни е нужен песимизъм на интелекта и оптимизъм на волята.

Нашата регионална политология отчита доста случаи на формиране на коалиции между леви и десни партии, какъвто е случаят и при нас – под една шапка са БСП и ДБ. Аналогични коалиции бяха създадени в Чехия и Унгария. Това се прави по силата на съпротивата срещу авторитарни режими и лидери и създава възможности за коалирането на различни партии. Ние сами се докарахме до тук след дългото управление на Борисов. Добре би било в този контекст, когато ГЕРБ заклеймяват случващите се промени, да се попитат защо стана така. Естествената съпротива срещу хегемонията на тази партия започна на площадите преди близо 2 години и вече успя да се институционализира.

Нашите навици дотам бяха променили политическите ни представи, че ние не водихме предварителни разговори затова каква ще е България след Борисов. Сега получихме оферта затова, но дали ще заработи, е трудно отсега да се каже. Едно е сигурно – българското общество имаше нужда от тази промяна и да се потърсят начини за излизане от онова, което беше. Дори само за тези усилия, си струва новото правителство да бъде подкрепено.

По отношение на структурата на правителството, се вижда, че се търсят различни мениджърски подходи. Става въпрос за хора, които са успешни корпоративни ръководители. Представите им затова как трябва да функционира една изпълнителна власт, минава и през това тяхно корпоративно самочувствие. Казано обобщено –

Поне на пръв поглед, министерствата и агенциите така се трансформираха, че ключовите ресурси са в ръцете на ПП „Продължаваме промяната” и това е нормално, предвид изборните резултати. После те показаха диалогичност, откритост и обединяващо поведение по време на преговорите с останалите партньори. След Б.Борисов не е трудно да правиш добро впечатление. Въпросът е, че с управлението на впечатленията при него свърши, сега е време да се управлява държавата.

Предстои ни да видим какво ще стане с обещанията за редуциране на администрацията с 30 000 души. Ясно е, че специфичната политическа култура и разбирането за функциите на държавата, които носеше Борисов, недвусмислено са дали отражение върху качеството на администрацията. В голямата си част тя се превърна в инструмент за обслужване на политическата и икономическата клиентела. В този смисъл там има сериозни причини да се реформира и променя.

Ситуацията в политическия живот у нас е нова. Още през април стратирахме нов политически цикъл и това е много важно. Краят на предходния бе сложен с избори, на които повечето гласували граждани ясно казаха: „не желаем повече да ни управляват предните постарому”. За съжаление тогава не успяхме да стартираме новия политически цикъл, за да започне вече да се прави и съответна политика.