Това е твоят бивш (депутат). Още ли ти е смешно?

***

А сега една история, която няма нищо общо с тази история… просто ей така.

Първо вижте видеото и после да продължим.

Волен беше част от властта, не само от парламента, но и от правителството. Същото правителство се чудеше как да докара повече чужди туристи в България.

Да пренебрегнем факта, че Волен се бие като жена, макар преди години да се фукаше с разни клипчета с познания по бойни спортове. Винаги, винаги, винаги подлагай на съмнение „уменията“ на позьорите.

А и, както казахме, това е миналото. То се е случило. Не можем да го отречем. Фактите са си факти.

В анонса към видеото се казва, че е от вчера, но освен информацията от автора, друго доказателство за датата няма. Но това не е важното в случая.

Дисонансът в общо-националната ни глава е толкова силен, че почваме да виждаме двойно.

Където и да съм ходил по света, честно си признавам – на мен никога местен депутат или член на кабинета не ми е крещял да науча местния език. То бива излагация и национализъм, бива, ама в един момент започваме да приличаме на анимационни герои.

На видеото виждаме един човек, който е бивш депутат (!!!), да размахва нещо като юмруци. Колкото и да е смешно, положението клони към жалко.

На макс беше.

През 2005 г. аз лично познавах едно момиче, което гласува за Волен, защото (нейни думи): Ей така, смèх да става, че е цирк, цирк е, ама поне да е циркът на макс.

Това е Волен Сидеров. Това е миналото. Не, не се срамувай. Гледай. Помни. И се учи.

„Длъжността“ беше разкрита през 2005 г., когато сценаристите използваха етническо напрежение в кв. „Захарна фабрика“ и съшиха с бели конци най-лесния сценарий, който се използва по цял свят от край време – сочѝ, обвинявай, разделяй, владей.

Другите, гласуващи за „Волен“, са хора, които обичат агресията и агресията е единственото, което ги привлича и говори на техния „език“. Не съм психиатър, но мога да направя обосновано предположение, че повечето от тях се бият като жени. Затова обичат насилието, защото си избиват комплексите на собствената слабост. Има други – още по-слаби, които умеят да се бият наистина, но нищо друго не умеят.

Проблемът, читателю, основно е в гласуващите. Част от тях гласуват за клоунадата, смèх да става. Когато се появи в политиката, Волен беше считан за „алтернативен“ с уклон към смешен по пънкарски, а партията му за „пънк“ експеримент. Излезе ли ни през носа? Излезе ни. Тогава беше „пънк“ експеримент, но с годините се превърна в норма и модел за подражание.

Взеха му бизнеса и го оставиха с нищо. Чух, че му се наложило да си търси работа и живеел на кредити. Не знам каква работа си е намерил и не знам как се е развила историята по-нататък. Просто в един момент беше на правилното място в правилния момент, а после… вече не беше. И стана бивш бизнесмен.

Волен Сидеров не е проблемът. Вече. Както казах, той е миналото, в парламента ще влиза само като журналист. Както го видяхме да прави вчера. Единствен без маска, защото е над нещата, винаги различен, правилата не са за него. Няма да си правя труда да изреждам всички стари изцепки на лицето, защото вече не е интересен. Спомнете си само „акциите“ около НАТФИЗ, скандал в самолет, „извини се бе!“, предложения за тестване на хомосексуалност, покани за физически двубой към друг политик (това щеше да е жалка картинка наистина)…

Депутатите са хората, които правят законите в една държава. Човекът на видеото, който уж трябва да получава юмруците (макар да е в много по-добра позиция и се въздържа да не го приспи), е чужденец – турист. Волен, по някаква причина, му крещи да научи български. Туристите, читателю, са онези хора, които идват тук от другаде, оставят си парите и си отиват. Ако им хареса, се връщат.

Някои си избират ролята, която е най-модерна в момента. Едно време либералите са били на мода, прогресивните. Тарикатите са се престрували на либерали. Днес по целия свят става модерно да си ултра патриот и консерватизмът завзема териториите. Днес тарикатите (прави ти впечатление нали?) са консерватори и „патриоти“. Утре ли? Утре ще видим какви ще бъдат.

Отдавна не сме се виждали, единствено разбрах, че през всички тези години се е омъжила, има семейство и дете. Дано смехът да си е струвал. Дано вече да не ѝ е смешно от клоунадите в политиката, а да намира смях другаде. Този вече ѝ е бивш… депутат. Дано следващите ѝ да не са като него.

Познавах един човек преди години, който – по партийна линия – получи (правилно прочете – „получи“) бизнес от едни руснаци. Страхотен бизнес, бях свидетел на харчовете на този човек, не знаеше цената на нищо, просто си харесваше и си вземаше. И така – години. Само че, по лошо стечение, се оказа, че страда от един сериозен проблем, който е тиха епидемия, за която никой не говори – зависимост към субстанции. Търпяха го много, но накрая стана неконтролируем и взе да прави глупости, да пилее и да се набива в очите и на слепите, както се казва.

дали от самия Волен или от друг клонинг, все се заема. Защото е лесна позиция и не изисква друго освен викане и циркове. И в сегашния парламент има „Волен“. Просто той не се казва Волен Сидеров. Позицията е винаги на уж патриот с намръщено лице, вика по някого, сърдит, гледа лошо.