Любомир Аламанов: Не, няма "нарушаване на свободата на словото" в казуса с „Труд”.

- Ако не е имало нормална обществена процедура, не трябва ли и този, който им е дал зелника, ааа, офиса, де, да бъде подведен под отговорност?

- Докога ще обръщаме внимание на пропаднали политици, които са ни завряли в дъното на Европа, и продължават да копаят, за да ни откъснат от нормалния свят, с техните истерии, прикриващи собствените им действия?

- Как управляващи определят на кой сайт да "раздадат" обществен ресурс?

- Кога една медия спира да бъде медия и става просто кафяв сайт?

"Нарушаване на свободата на словото" имаше, когато представители на правителството Борисов 3 открито в ефир заплашваха журналисти с уволнение.

Коментар на Любомир Аламанов, комуникационен експерт, управляващ партньор в агенцията за класически и иновативни комуникационни услуги= SiteMedia Consultancy.

И да, има си фактури, има си крайно съдебни определения, всичко си има. Министерството на културата публикуваха номерата на документите, може да ги видите.

Спокоен снежен ден!

Така и така ще има още малко истерии, предимно на едни бивши със затихващ характер, може би да се възползваме от казуса и да потърсим отговори на някои въпроси:

А „Труд” може още днес да се пренесе в друг офис, както всяка една медия, и да продължи да бълва материали на Калоян Стоев как норвежки джендъри искат да ни откраднат децата с влакови композиции. Или как "гейско-либерална" Европа иска целенасочено насила да превърне нашите горди консервативни балкански юници в хомосексуалисти. Редакционна политика, сър. И „Труд” може да си я продължи свободно.

Истерията, направена от Активисти-ГЕРБ, е само за да прикачи този казус към тяхното поведение на сплашване, изкупуване на медии, практика на "раздаване" и всички други прийоми, заради които България се срина на 112-то място по свобода на словото.