„Костадинов заяви, че ще се опълчат срещу принудителните маски, зеления сертификат и ваксинацията, срещу зелената сделка, няма да допуснат Истанбулската конвенция, ще работят за националния интерес в отношенията със Северна Македония, също за довършването на АЕЦ "Белене".“ (БНТ)
„Белене“ е изцяло руски интерес, маскиран като „енергийна независимост“. Истинската енергийна независимост може да дойде от „Козлодуй“, където липсва опасността, но пък и липсва руският интерес.
… стартът на 47 Народно събрание някак потъна. Не се посрещна с такъв ентусиазъм, с какъвто една голяма надежда се посреща. Каквато надежда би трябвало да е един нов парламент.
(FUBAR е термин на американската армия и буквално означава „Пре*бано отвъд възможността да се поправи“ – Fucked Up Beyond All Repair.)
Коментарът ми днес беше планиран да е съвсем различен, но пък днес е първият работен ден на парламента, как да го пропуснем? Не върви някак си. Въпросът е: как успях да го забравя?
А какво да кажем за Пеевски? Той е като намагнетизиран и за ДПС, и за парламента. Винаги влиза, но обикновено по веднъж в началото.
За Истанбулската конвенция… точно в момента, в който България се тресе от случаите на насилие над жени, да се опитваш да претопляш манджата, че видите ли джендърите се криели в нея, е гнусно.
За всичко им е виновно американското посолство, за 30 години преход „западът“ ни бил докарал до това дередже…
Лошият сценарий за също така „скучно начало“ (или иначе казано: лишено от интереса на публиката) е когато нещата са толкова FUBAR, че на никой не му дреме вече какво се случва.
Понеже споменах Джордж Лукас, ще използвам заглавието „Нова надежда“.
Сега сигурно се чудите защо въобще трябва да ни притеснява една мини-партия с 13 души в парламента и микро-електорат.
Това е хубавият сценарий за „скучно начало“.
Успях, може би защото е трета серия за този сезон, а трилогия в една година никой не прави, дори Джордж Лукас. Прегоряхме, един вид.
В тая чаша не само буря виждам, ами и битки вече се водят и цели ескадрили мълчаливи мнозинства плуват вътре…
И не на последно място, легитимизират вярването, че всеки, който иска да се докопа до власт, трябва да използва шумна пропаганда напук на здравия разум и да залага на страх и омраза, а не на съграждане и разбирателство.
Костадинов каза: „Ние възрожденците се опълчихме и затова сме тук…“
На вас как ви се струва: кое от двете ще да е при нас? Не искам да съм песимист, но и не искам да лъжа, затова тактично ще подмина въпроса, както Пеевски подминава журналистическите въпроси в кулоарите на парламента.
Странно явление има и в опозицията. „Възраждане“. Ние хубаво се шегуваме със завършилите московски институти стари лица от Прехода у БСП, но да хвърлим едно око към „новите“ лица на най-пресните в парламента.
А и ще ни е по-лесно да повярваме в думите и реториката на цялата „възрожденска“ формация, когато например прочетем заглавие: „Костадинов и „Възраждане“ попитаха Пеевски за „Магнитски“. Ама надали.
Та, „Новата надежда“ се забелязва в този нов парламент. Идва от новите лица на „Продължаваме промяната“ и заявката за работа с другите политически партии на промяната, като ДБ, например, които също са анти-статукво.
Хм? Нищо, че ченгета от ДС се преструваха на „демократи“ и само си играеха на партии, а тая „демокрация“, с която плашат дъртите симпатизанти на БСП и младите на „Възраждане“, е толкова в кавички, че чак не се вижда от тях…
На теория – не трябва. На практика обаче, трябва, защото с говоренето си те нормализират омразата към науката (мерки, ваксини), нормализират връщането към реториката на соц.строя, че американците са ни виновни за всичко и Рейгън е враг номер едно на тутраканската селищна система, а с това размиват фокуса от истинските проблеми и истинските врагове, които са се окопали и водят хибридна война не от днес и не от вчера.
А лично според мен, в отношенията със Северна Македония няма грам национални интереси. Защо ли? Защото Македония е слаб икономически партньор, никаква заплаха за националната ни сигурност, нищо не зависи от тях, не ни притискат, колкото и да се надуват, че могат да го направят (не могат). Те са малки и безобидни. Какво пропагандират техните Копейкини, за да се докопат до власт там, нито ще ни вдигне заплатите, нито ще ни стопли през зимата, нито ще ни направи по-щастливи или здрави, нито ще намали смъртността и бедността у нас. Това е класически пример за размиване на проблемите и преместване на фокуса, както и за умишлено дърлене със съседите в интерес на трети държави, за да сме на нож и да няма съюз помежду ни. Както едно време са откъснали Македония от нас с пропаганда, така децата и внуците на същите агенти на соц.службите (и от двете страни) поддържат враждата с кьорфишеци днес. Ако не пуснем Македония в ЕС, в интереса ще се намърдат руснаците и сърбите, защото вакуум в политиката няма. Дали не е това целта?
Докато преговарящите в работните групи разсъждаваха над неща като справянето в сектори здравеопазване, енергетика, финанси, спорт, околна среда, образование, новите от „Възраждане“ казаха, че не виждали допирни точки и ще го играят опозиция. Нито една допирна точка? Наистина ли? Нито една? Насред тази гигантска криза, в която се намираме? Съжалявам, но това е несериозно. Тропането с крак и говоренето „на въпреки“ на всички на всяка цена, е признак, че освен цирк, друго не можеш да предложиш на избирателя.
Не е ли нахално да се наричаш сам себе си „възрожденец“? И да се слагаш до хора като Ботев, като Левски и Раковски, някак си човек с обществен прякор „Копейкин“ не стои добре в тази компания. А и всички те са били прогресивни умове, про-европейски, вярвали в науката, не са я саботирали, а също така са били против Русия да намърдва интересите си тук. Много разлики. Много.
Неприятно е да се отбележи, че с така разпилени гласове от изборите се стигна до смешната ситуация бунтовниците да се съюзяват със сили на империята (кой разбрал – разбрал). БСП, щем не щем, ни се сервира като партия, която ще взима решения, в екипа им на преговорите успяхме да видим стари муцуни, кой съден, кой – не, кой Р.Овч., кой – не. Радвам се, че поне Жан Виденов не пратиха да преговаря.
Поне стана ясно откъде идва новото и откъде лъха на старо – и в управляващи, и в опозиция. И от двете има по много: и ново, и старо. Затова следим с умерен оптимизъм и внимаваме да не се надяваме прекалено много, защото капани са заложени из целия парламент. С кръв са я взимали, с кръв ще я дадат. Още са там и още бозаят.
Разбира се, хубаво е политическият живот в една страна да е скучен, защото това значи сигурност и предсказуемост. Ако няма големи сътресения, новото начало не се чака с трепет, защото няма какво да се поправя и спасява, новият парламент ще е само една формалност.
Сега Костадинов (забележете как НЕ използвам валутния му прякор… човек ще реши, че съм пораснал духовно!) заяви, че партията му щяла да бъде гласът на мълчаливото мнозинство. Само да припомним, че тоя глас на това митично мнозинство едва мина четирите процента да влезе в парламента и то само защото българите масово не гласуваха (защото им писна и бяха обезсърчени от трикове с уж „проблемни машини“).
Тази реторика е показателна, че ще се работи само за създаване на шум – хем за реклама (феновете им явно обичат така), хем за създаване на мътна вода и хаос, за да се тресе стабилността на управлението. Защо? Предполагам заради външни интереси на трети страни с дълбоки джобове. Може и да бъркам. Дано да бъркам. За морала на политическия номад Костадин Костадинов и за строеното и купуваното с партийни субсидии не ми се отваря дума въобще. Който харесва Костадинов, го харесва ВЪПРЕКИ това, който не го харесва, не е забравил.
Улисани в преговори за кабинет, борба с гръцката азбука по COVID фронта, ще ходят ли децата на училище, няма ли да ходят, ще има ли ваксинации, мерки, локдауни, заринати от новини за убийства и насилие над жени, убити, напъхани в куфари, запалени живи…
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)