В писмо до депутатите омбудсманът открои най-важните проблеми за гражданите

„Това са въпроси, които не търпят отлагане и са във Вашата компетентност като народни представители“, посочва доц. Ковачева.

„В ХХI в. е недопустимо в страна-членка на ЕС да има деца, чието детство да преминава зад решетки“, категорична е Диана Ковачева.

В писмото си общественият защитник поставя специален акцент върху необходимостта от приемането на законодателните мерки за противодействие на задълбочаващия се проблем с домашното насилие.

Диана Ковачева настоява и за решения на все по-задълбочаващите се проблеми на гражданите с фирмите за събиране на вземания, т. нар колектори, и на фирмите за бързи кредити.

Доц. Ковачева подчертава още, че години наред жалбите срещу ВиК операторите и лошото качество на услугата са на първо място сред всички останали в институцията.

Накрая общественият защитник обръща внимание и на факта, че през 2021 г. Конституционният съд се произнесе по пет искания за противоконституционност на омбудсмана като установи противоречие с Основния закон.

Тя посочва още, че през 2020 г. Министерството на правосъдието е изработило проект на ЗИД на Закон за защита от домашно насилие, който отлежава и все още не е внесен за разглеждане в парламента.

„В същата насока продължават да стоят на вниманието ми като омбудсман и проблемите с размера на предоставяните социални помощи, които се определят на базата на гарантиран минимален доход и диференциран минимален доход. Гарантираният минимален доход последно е определен през 2018 г. на 75 лв. и не е актуализиран в условията на пандемия от COVID-19. Целта на минималния доход е да създаде увереност, че осигуряването му е достатъчно за задоволяване на основни жизнени потребности. Въпреки това обаче реалността е друга и все още една четвърт от хората в страната живеят с доходи под линията на бедност“, пише доц. Ковачева.

„За последните 2 години от началото на пандемията от COVID-19, по данни на гражданския мониторинг, убитите в партньорска връзка жени са близо 50, като две от жертвите са от последните десет дни. Според данни на МВР, през 2020 г. българските съдилища са издали 3057 ограничителни заповеди, като 349 са за насилие, упражнено спрямо мъже и 898 за насилие, упражнено спрямо деца. Тези тревожни данни показват, че всеки човек може да стане жертва на насилие, без значение от неговия пол, икономически статус, образование и обществено положение и точно по тази причина промените в нормативната уредба засягат широка група от хора“, подчертава доц. Ковачева.

„Категорично е становището ми, че регулирането на цените, достъпността и качеството на водоснабдителните и канализационните услуги се нуждаят от нов Закон за водоснабдяването и канализацията, който да защитава в достатъчна степен правото на потребителите да получават качествена услуга на икономически обоснована цена. Освен това да предвижда мерки за отпускане на целева помощ за водоснабдяване на социално слаби граждани, да регламентира ясна процедура за прилагане на по-ниска цена на водата, когато не отговаря на нормативните изисквания за качество, включително да гарантира ефективен контрол върху дейността на ВиК операторите и др.“, пише омбудсманът.

„С приемането на Закон за несъстоятелност на физически лица ще има възможност за преценка на добросъвестността на длъжниците и те ще получат втори шанс. В тази връзка бих искала да припомня, че България е единствената европейска държава, която няма такъв приет и действащ закон, а в същото време е на челните места в класацията на лошите кредити в Европа“, допълва общественият защитник.

Омбудсманът Диана Ковачева изпрати писмо до депутатите от 47-ото Народно събрание, в което подробно ги запознава с топ проблемите, които гражданите поставят в своите жалби. През настоящата година близо 60 000 души са потърсили подкрепа във връзка със свой проблем, а над 13 000 са изпратили сигнали до институцията на обществения посредник.

В писмото си омбудсманът подчертава, че остават нерешени проблемите в трудовото законодателство, което не регламентира детайлно трудовите правоотношения във времето на извънредно положение и извънредна епидемична обстановка, а това налага да се търсят решения за допълване на разпоредбите на Кодекса на труда за създаване на текстове, чието действие да бъде приложимо по време на извънредно положение и извънредна епидемична обстановка, които да създадат яснота за правата и задълженията на страните по трудовите правоотношения в този период.

В тази връзка тя настоява за въвеждането на нови мерки чрез Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, като например - замразяване на енергийните цени за зимните месеци, удължаване срока на плащане на задълженията към доставчиците на обществените услуги, да не се изключва услугата при неплащане на задължения, включително и възможност за тяхното разсрочване.

Доц. Диана Ковачева поставя акцент и върху проблемите на гражданите в изпълнителното производство с регламентирането на допълнителни възможности за защита. Подчертава и необходимостта от изричната нормативна уредба на т.нар. личен фалит за разрешаване на проблема с „вечния длъжник”.

Доц. Ковачева настоява за увеличаване размера на неплатения отпуск, който да се зачита за трудов и осигурителен стаж по време на извънредно положение и извънредна епидемична обстановка, включително за създаване на ред за заплащане от държавата на здравните осигуровки на лицата, ползващи неплатен отпуск поради обявеното извънредно положение.

Друг съществен проблем на хората с ниски пенсии, за който сигнализира Диана Ковачева, е необходимостта да се предвиди възможност всички добавки към пенсиите като антикризисна мярка изрично да бъдат законово регламентирани като несеквестируеми.

Заради голям брой жалби в сферата на здравеопазването, които имат отношение към реда за изписване и получаване на лекарства в условията на COVID, омбудсманът иска облекчен ред за получаване на лекарствени продукти, включително служебно удължаване от НЗОК на срока на валидност на протоколите за скъпоструващо лечение на хронично болни пациенти. Сред основанията за това предложение е и временно преустановеното провеждане на планов прием в болниците.

Омбудсманът настоява и за реформа в детското правосъдие чрез отмяна на морално остарелия Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, който действа от 1958 г., и приемането на Закон за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица, с който да се създадат адекватни корекционно-възпитателни услуги, съобразени с международните стандарти за защита правата и интересите на детето.

Омбудсманът посочва, че с повишена острота продължават да се поставят и проблемите за правата на пенсионерите. Тя акцентира на липсата от ефективни мерки за запазване размера на доходите на пенсионерите и възрастните хора от 1 януари 2022 г. Според нея са необходими действия, които да гарантират, че средната и минималната пенсии няма да са по-ниски.

Омбудсманът предлага в Закона за енергийната ефективност формулиране на понятието „енергийна бедност“ и създаване на механизми за по-адекватна и навременна енергийна помощ, а в Закона за данък върху добавената стойност - намаляване на ДДС за енергията.