Детската агресия вече се насочва към родители и учители

Севсем различно е при онези, в чиито семейства се наблюдава фиксация от заразата, преживяват посттравматичен синдром, особено майките, при които има висока тревожност. Всички негативи се попиват и от подрастващите и им се отразяват зле.

От понеделник връщат всички деца в клас, съобщи радостната новина образователният министър академик Николай Денков, а после я потвърди и здравният Стойчо Кацаров. За страховете, които публично се насаждат от вируса и от новата мутация на Ковид 19, как това се отразява на подрастващите, защо изоставихме децата сами на себе си и до какво ще доведе това – питам популярния дългогодишен училищен психолог и семеен терапевт Иван Игов.

Защото всичко това ще има дългосрочни последствия за тях. Децата трябва да отиват спокойно на училище и да се връщат вкъщи без паника и страх. Много от тях се притесняват за своите родители, баби и дядовци, ако те са неваксинирани и незащитени. Всичко това се отнася до по-малките, на възраст до 10-12 години.

Има огромен проблем с разминаването между думи и дела при големите, което децата попиват в пубертета. Така те нямат уважение и респект към възрастните и се ражда бунт сред тях. Последните години ние им показахме много отрицателни модели на поведение. Хората у нас продължават да са разделени, отчуждени и противопоставящи се едни на други.

Ние като общество насаждаме негативизъм и неверие сред юношите. Това ще ни се върне като буренг след десетина години. Подобни процеси са познати в историята през 60-70-те години на миналия век – отрицание на предходните поколения. Това ни чака, защото сега ние показваме максимум егоизъм и отчуждение, незачитане на простичките морални правила за съществуване в едно общество. Агресията вече се измества и ако преди по-силните ученици тормозеха по-слабите, сега вече жертви на насилието им ще са родители и учители. Пандемията предизвика фрустрация – не можем да постигаме целите си, нито да планираме бъдещето си, а това засилва още повече агресията.

При тинейджърите ситуацията е по-различна – комуникативната им среда се измества от семействата към връстниците. И неходенето на училище ги откъсва от нормалността на средата, в която се развиват. В нея те се подготвят да станат възрастни, преживяват любов, омраза, привличане, отблъскване и т.н. Това е една особеност на юношеската възраст, която е нарушена. Ако някое дете е затворено и отчуждено, то това се засилва, а и общуването в социалните мрежи не помага, не е достатъчно.

Страхът от коронавируса се отразява различно при възрастовите групи в училище. По-малките, които са повече привързани към своите родители и основният им кръг е в семейството, приемат пандемията така, както го правят и техните родители, баби и дядовци. Ако възрастните са спокойни, ваксинирани, стремят се да живеят нормално, без високи напрежения, то и децата попиват от това поведение и бързо се връщат към нормалността.

Там обаче ги дебне друг, съсловен проблем – поне половината от преподавателите не са ваксинирани. Училищата в големите градове са препълнени и няма как да се обособяват паралелки от по 10-12 души, както правят на Запад от нас. Ето така и учениците, и техните преподаватели, продължават да си обменят вируси в клас. После ги носят и вкъщи.