Защо Сирия премахва поста Главен мюфтия?!

Министерството на религиозните дела и вакъфите в Дамаск даде обяснения за безпрецедентното си решение за премахването на поста Главен мюфтия в Сирия.

Дамаск: Премахването на поста Главен Мюфтия е свързано с деосманизирането на исляма. Анализ за novini.bg на проф. Владимир Чуков, известен арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма.

Ас Сайд отбелязва, че „премахването на поста в Сирия не е възприет като персонален ход /бившият Главен мюфтия Ахмед Бадредин Хасун бе лоялен на правителството в Дамаск-бел.авт./, а като акт, който има своята правна и историческа аргументация“. Според висшия чиновник в правителството в Дамаск, не е важен постът, а факта на издаването на фетвата, когато тя е поискана.

В свое интервю за сирийски сателитен канал министърът на религиозните дела и вакъфите Абдул Сатар ас Сайд, че постът Главен мюфтия е известен на мюсюлманите от времето на Османската империя. Според него османските турци завладяват арабските страни и създават нови институции. Една от тях е постът на Главен мюфтия. Излагайки своите аргументи, министърът задава въпроса дали Праведните халифи /632-661/, първите мюсюлмани и имамите-създателите на правнодагматичните школи /има предвид сунитските, а именно ханафитската, маликитската, шафаитската и ханбалитската-бел.авт./ са сгрешили като не са назначили Главен мюфтия. Той продължава: „Дали османските султани са имали право като пък са назначили Главен мюфтия /шейх юл ислям – бел-.авт./

За пръв път през 1451 г. турският султан Мехмед Завоевателят нарича Главния мюфтия шейх юл-ислам. Институционалната тежест се придобива по време на управлението на султаните Селим Първи и Сюлейман Законодателят. Последният шейх юл-ислям в Турция е Мустафа Сабри ефенди /1869-1954/. През 1923 г. той е прогонен от Турция и отива в Египет, минавайки през Румъния и Гърция.

Може би в този аспект е и безпрецедентната резолюция на парламентът в Дамаск от 30.11.2021 г. В нея се заявява сирийската принадлежност на пограничния окръг Ескандерун, наречен в Турция Хатай. В текста се казва, че „окръг Ескандерун е неразривна част от Сирия и тя ще положи максимални усилия, за да си го върне.“ Това става след 82 години от присъединяването на Турция на региона. През 1939 г. Франция, тогава метрополия на Сирия, го отстъпва на Турция. През 1998 г. бившият сирийски президент Хафез Асад практически призна територията за турска, подписвайки споразумението от Адана. В двустранния договор се казва, че „двете съседни държави нямат териториални претенции една към друга“. Територията на окръг Ескандерун е 4500 кв. км, населяван от 1,5 милиона души. Най-големите градове в него са Антакия и Арсуз.

Според аналите за пръв път наименованието „шейх юл-ислям“ се появява в края на 10 век в провинция Хорасан на Абасидския халифат /днешен Иран и Пакистан/. Тогава по-авторитетните факихи са били наричани по този начин. Наименованието е нямало институционален профил, а е било белег на висок ранг в класификацията на ислямските юристи-богослови. Така например създателят на салафитската доктрина Ибн Таймия /сириец, погребан в Дамаск-бел.авт./ е бил наричан именно така. Догматичен спор между представители на отделните школи е дали е трябвало да бъде определен именно по този начин.

Това е спор между Турция и Сирия в областта на ислямското богословие. Дамаск желае да трансформира начина на управление на ислямския религиозен култ, според правила, завещани от Османската империя. В същото време сирийската страна гъделичка и арабските чувства на влиятелните богословски кръгове в Саудитска Арабия, Египет, Мароко, задавайки въпроса - чие е първенството в исляма: на арабите или на турците. Кой е първосъздателят, Праведните халифи или султан Мехмед? Някои от богословите считат, че т.нар. османски халифат има „висяща легитимност“, позовавайки се на пророческия хадис „Имамите /лидерите, в това число и религиозните-бел.авт./ са от курейш /племето на пророка Мохамед-бел.авт./ Така част от арабските богослови поставят под съмнение халифския пост на султан Абдул Маджид Втори /1922-1924/.