Горан Благоев: Основният ми приоритет е стабилността на българското общество

Антиваксърското говорене вкарва хората в тотална паника. Като държавен глава бих инициирал много масова информационна кампания за необходимостта да се ваксинираме.

Ето това трябваше да направи един държавен глава и аз гарантирам, че, ако бъда държавен глава, ще го направя.

Национално обединение на десницата е с номер 7 за изборите за президент и вицепрезидент на 14 ноември. Изборът е само и единствено във вашите ръце.

Основният ми приоритет е стабилността на българското общество, защото съм силно притеснен от кризите, които ще се стоварят върху България след Нова година. Трябва да се намерят точните решения, а държавният глава да не се конфронтира с парламента и правителството“, заяви пред БГНЕС кандидатът за президент на Национално обединение на десницата с номер 7 Горан Благоев.

Другият голям проблем е, че Румен Радев не направи нищо за ограничаване на руската сфера на влияние в България, за спиране на руското влияние, напротив, той всячески ни демонстрира, че е за задълбочаване на това руско влияние. И мисля, че няма нужда да губим време да изброяваме факти, те са очевидни за всеки нормален българин.

За мен голямата му грешка е, че първо той внесе тотално разделение в българското общество много преди съперничеството му с Бойко Борисов, внесе разделение по отношение на ваксинирането и неваксинирането. Самият той подаваше много противоречиви сигнали.

Опасявам се, че Румен Радев понеже досега не показа мъжеството да отстоява българския национален интерес, ще вкара урболешката РСМ В ЕС, зачертавайки българския национален интерес, колкото и да се опитва да ни убеждава в другото. Ако ти искаш да отстояваш българския национален интерес, той преди всичко се защитава не в Скопие, а в Брюксел.

Румен Радев, като държавен глава, в чиито прерогативи е външната политика на страната, трябваше да направи ежемесечни срещи със своите колеги президентите на европейските държави, с лидерите на ЕС и да убеждава непрекъснато. Ние имаме тези и тези позиции, защото тези хора са част от нашата общност, от нашето българско землище, от нашия български етнос, в един момент имаме обща история, в друг споделена. Същевременно през 1941 г. българската войска и администрация не са посрещнати като окупатори, както твърдят след 1945 г. титовите клакьори, а са посрещани като освободители.