Възможно ли е управляващата коалиция в Израел да се окаже по-стабилна, отколкото всички мислят?

"Дребните неща в политиката бързо могат да се превърнат в големи кризи", каза Шалев пред списание "Форин полиси".

"Цяло чудо е, че коалицията още цяла", каза той. "Причината за това е Нетаняху, който все още е там и води в социологическите проучвания", каза още Хазан.

Възможно ли е обаче след ключовото гласуване на бюджета миналата седмица тази коалиция да се окаже по-стабилна, отколкото всички мислят?

Дали и колко дълго ще оцелее това правителство, засега за анализаторите остава загадка.

Миналата седмица на маратонско заседание, продължило три дни, 120-членният израелски парламент, Кнесетът, прие национален бюджет с 61 гласа "за" срещу 59 "против".

Според други коментатори, цитирани от Франс прес, лекотата и бързината, с която е бил приет бюджетът показват, че коалицията може да остане единна въпреки различията и крехкото мнозинство.

По всеобщо мнение крехката управляваща коалиция в Израел на премиера Нафтали Бенет трудно ще изкара мандата си докрай. Парламентарното ѝ мнозинство се крепи на косъм, а самата тя е съставена от най-разнородни партии от целия политически спектър, които нямат почти нищо общо помежду си, освен че са против бившия премиер Бенямин Нетаняху, коментира БТА.

Крепяща се обаче на само два гласа повече в парламента от тези на политическия блок на бившия премиер, тази политическа сглобка е нестабилна, а оцеляването й - трудно. Това се дължи най-вече на големите идеологически различия между партиите в нея, които непрекъснато се проявяват.

Но има един друг фактор, който може би в най-голяма степен би допринесъл за съхраняването на коалицията и изкарването на пълния мандат - Нетаняху и нежеланието на всички тези партии да допуснат връщането му на власт. "Най-добрата спойка, свързваща тази коалиция, е Нетаняху", каза пред Асошиейтед прес политическият анализатор Авраам Дискин. "Ако Нетаняху се оттегли от политиката, има голяма възможност тази коалиция да се разпадне." На същото мнение е и Хазан.

Правителството беше съставено, след като две от основните опозиционни фигури, Яир Лапид и Нафтали Бенет, се договориха да си поделят властта, с което на практика беше решен въпросът кой да бъде премиерът. Споразумението предвижда сегашният министър-председател Бенет да заема поста до септември 2023 г., след което да го отстъпи на Лапид, който ще управлява до края на мандата.

Приемането на бюджета беше изключително важен тест за оцеляването на правителството, а оттам и на управляващата коалиция, защото в Израел по конституция ако не бъде приет бюджет, парламентът автоматично се разпуска и в срок от 90 дни трябва да бъдат произведени предсрочни избори. Това щеше да означава нова политическа криза след тази от 2019 до 2021 г., при която за две години имаше четири вота за парламент заради неспособността на израелските партии да се договорят за съставяне на правителство. И четирите вота неизменно се превръщаха в референдум за и против Нетаняху, а показателно за размера на кризата е това, че приетият миналата седмица бюджет е първият от 2018 г.

Според Михаел Хаузер Тов от вестник "Аарец" напреженията в коалицията не са се отразили на способността й да приеме бюджета и така е гарантирана стабилността й поне до юни 2023 г. Но оттук нататък всяка партия ще се опитва да прокарва онези теми, които тя смята за важни за себе си, без значение дали останалите партии са съгласни или не, което ще затрудни допълнително работата на правителството.

Според Орит Галили-Цукер, която е консултант по стратегически комуникации и някога е работила за Нетаняху, бившият премиер и хората около него са подценили новите управляващи. "Не даваха на коалицията и месец", заяви тя пред "Ню Йорк таймс".

Сред предпоставките за приемането на бюджета от управляващата коалиция и запазването ѝ засега е това, че в него са заложени редица инициативи и реформи, които партиите от коалицията се надяват да прокарат. Към това трябва да се прибави пандемията от коронавируса, която нанесе тежки щети на израелската икономика, особено на туристическия сектор, но също и системни предизвикателства пред Израел като уреждането на дългогодишния конфликт с палестинците, въпроса за иранската ядрена програма, както и урегулирането на отношенията с главния израелски съюзник САЩ, в които през последните години често се появяват различия.

Това стана с гласовете на сформираната през лятото нова управляваща коалиция на обединените опозиционни сили, които успяха да свалят от власт Нетаняху. Той управляваше 12 години без прекъсване от 2009 до 2021 г., а ако се прибави и първият му престой на премиерския пост между 1996 и 1999 г., той на практика се превръща в най-дълго задържалия се на власт израелски лидер от създаването на Израел през 1948 г.

Управляващата в момента широка осемпартийна коалиция, изместила Нетаняху, представлява разнородна смес от най-различни политически сили, представляващи целия политически спектър, от левия до десния. Тя дори стана и първата в историята на Израел управляваща коалиция, включваща арабска партия. Обединяването на тази пъстра палитра от партии стана възможно благодарение на едно-единствено нещо - целта Нетаняху най-накрая да бъде свален от власт.

Хазан добавя, че е достатъчно да се появят само един-двама недоволни депутати и това правителство може да падне.
Подобно мнение изрази и журналистката от новинарския портал "Уала нюз" Тал Шалев. Според нея много лесно противоречията между участниците в коалицията биха могли да доведат до разпадането ѝ.