Анна Заркова: Ще допуснем ли пак да се върнем в измамното спокойствие на корупционното блато *

„Няма връщане назад” – две песни с този рефрен звучат по радиото днес - на тази дата, която избрахме за Празник на нашата воля да тръгнем по пътя към демокрацията.

Няма връщане назад – това е толкова вярно сега, колкото и когато Б.Т.R. и Подуене блус бенд за пръв път го изпяха. И то ( да ме прощават любимите певци за тази интерпретация) три дни преди изборите звучи особено актуално.

Решаваме: харесва ли ни корупционният режим на клептократите, които 12 г. ни управляват, или искаме да бъдем управлявани като в държавите, в които бягаме да се спасяваме?

*Заглавието е на редакцията

Коментар на Анна Заркова от ИК, издигнал кандидатурата на президента Румен Радев и неговото вице – Илиана Йотова за втори мандат. Тя е носителка на „Орел” - голямата награда за кураж на Международния съюз на журналистите (Вашингтон, 2000) и на "Златното перо" ( София, 2020). Авторка е на трилогията "Големите убийства" ( „От Крушата до Луканов”, „Куршуми по време на преход” и „Смърт по царско време”), и книгите „Изгаряне”, „От Вапцаров до Живков и останалите”, „Българската мафия, както я видях" и„Главните прокурори".

НИЕ решаваме – това не е като да напълним площадите, за да приветстваме, както направихме 32 г. по-рано, свалянето на Живковия режим с партиен преврат. И не е като да седим по диваните, както напоследък правим, и да чакаме да ни каже някой по телевизора как ще живеем в идните 10, 20, 30 години.

Докарахме го дотам, че да се питаме не как, а къде ще живеят българите след 10, 20,30 години. И отговорът ще е тъжен, ако се уплашим по средата на пътя сега – от паническия вой на клептокрацията, че иде хаос - и се върнем в измамното спокойствие на корупционното блато. Отговорът ще е тъжен като майчин плач - че повечето българи няма да живеят в България.