Първият мандат на Радев и президентското вето

Купуването и продаването на гласове е престъпление!

платено съобщение

До края на мандата на президента Румен Радев остават почти три месеца. Но само през два от тях вероятно ще има действащ парламент и то месеците декември и януари – половината от това време новите депутати ще изкарат във ваканция и преговори за коалиция, а основното им усилие, с което ще стартират, е бюджетът за 2022 година. От тази гледна точка е малко вероятно действащия президент да използва правото си на вето до изтичането на мандата му на 20 януари. По тази причина вече може да се направи равносметка на президентското вето за мандата 2017 – 2022 година, която да бъде в много голяма степен всеобхватна.

Дори един президент като Георги Първанов, който в рамките на два парламента след 2002 година не ползва често президентското вето, се активизира в това направление след 2009 година. Разбира се, от значение е и фактът, че Първанов в периода 2005 – 2009 година работи с парламент, в който водеща роля има неговата партия тогава БСП. Но Първанов пак не е до такава степен пристрастен, както например Росен Плевнелиев, който за 1 година в мандата на правителството на Орешарски използва ветото по-често, отколкото през останалата част от мандата му, когато парламентите се доминират от ГЕРБ.

За пет години като държавен глава Румен Радев е налагал вето върху приети от парламента законодателни актове 28 пъти. Още преди края на мандата може да се каже, че действащият президент е рекордьор по този показател в сравнение с предшествениците си Желев, Стоянов Първанов и Плевнелиев. Но причините за това не е задължително да се търсят само в президентската институция. Вероятно друг на мястото на Радев би се възползвал по-рядко от своето право на вето, но със сигурност и парламентарните мнозинства през годините не са давали чак толкова поводи за налагане на президентско вето в сравнение с мнозинствата доминирани от ГЕРБ през последните години.

Защитата на правата на личността и в друг контекст фигурира сред мотивите на президента да налага вето по един или друг закон. Става въпрос за законодателни актове, с които управляващите си създават възможности за репресии над граждани, за които няма достатъчно доказателства да бъдат задържани, обвинени и осъдени за престъпления. Може да се каже, че президента Радев се опитва чрез своето вето да ограничи възможностите за произволни действия на репресивния държавен апарат, които помним от времето на Цветан Цветанов и които освен всичко друго доведоха до осъдителни присъди за държавата за нарушаване на човешки права. В същата посока са и някои мотиви за налагане на вето, когато става дума за защита на свободата на словото. Темата е особено чувствителна и важна предвид факта, че България е по различни индекси и класации с много сериозни проблеми в тази посока и в международен план се съревновава със страни от Третия свят, което не е нормално за държава член на Европейския съюз.

Макар и в рамките на ограничените си правомощия президентът Румен Радев изключително прецизно със своите действия следва линията на поведение, за която говори още в предизборната си кампания. За това и едно сериозни мнозинство от българските граждани виждат именно в него реална алтернатива на статуквото от последните 10 години, а не в една или друга опозиционна партия.

От 28 случая на налагане на вето само 3 са свързани с ролята на президента като върховен главнокомандващ. Извън казуса с платените самолети Ф-16, които още не са доставени Радев атакува единствено опитите на правителството на ГЕРБ да вземат странни решения за „кадруването“ в армията. Разбира се, не е невъзможно причината за по- малкото противоречия между правителство и президент в сферата на отбраната да се дължи на по-добрия диалог с лидера на ВМРО Красимир Каракачанов, който беше военен министър при Борисов, но от значение е и това, че извън многомилионните договори за самолети, които още ги няма, от ГЕРБ не обърнаха на сектора съществено внимание. Далеч по-често повод за президентско вето през тези пет години са законодателни актове, създаващи „вратички“ за реабилитиране на стопански престъпления в годините на прехода и техните извършители. Става въпрос за законодателство, свързано с фалита на КТБ, за два опита от ГЕРБ да „разширят правата“ на участниците в приватизацията, както и решения по отношение на концесионирането, които не защитават интереса на държавата и отново са в полза на съответните частни субекти концесионери. Основната част от случаите, в които Радев налага вето са свързани отново с текстове в закони, които създават условия за определени корупционни практики, но в тях има и нещо друго и то личи от мотивите на президента да налага вето. Според президента тези законодателни решения, които са приети от мнозинството на ГЕРБ не само, че създават определени условия за облагодетелстване на частни субекти, но и интересите на тези субекти са защитени много често за сметка на интересите на българските граждани. В президентските мотиви, което означава и в причините за налагане на вето, много често присъства загрижеността на държавния глава за това да не се ограничават права на граждани, на обикновени хора, за сметка на икономически по-силни стопански субекти.