Радев и Йотова показаха, че са с хората и работят, не за рейтинг, а в полза на обществото

Посред предизборна кампания, която решава бъдещето на президентската институция за следващите 5 години, служебното правителство въведе крайно непопулярни мерки по повод на борбата с пандемията. С ясното съзнание, че тези действия ще им донесат много негативи и сериозен отлив на избиратели в критично важен момент действащият президент и вицепрезидент подкрепиха мерките и застанаха зад назначените от Радев служебни министри. Решението е уникално вероятно за всичките години на прехода, но особено ярко контрастира с позициите и поведението на българските партии първата вълна на пандемията насам.

Факт е, че в началото през пролетта на 2020 година повечето партии демонстрираха някакво въздържание. Те тогава и не мислеха за избори. Но това въздържание на останалите беше компенсирано от свръх активността на управляващите от ГЕРБ. Борисов и съпартийците му не само затвориха държавата без да има дори няколко тежко болни, но с ежедневни пресконференции и медийна хиперактивност всяха страх сред хората, когато това изобщо не беше нужно. През пролетта на миналата година те ненужно направиха локдаун, съсипаха бизнеси и оставиха много българи без работа.

Когато миналата есен дойде първата опасна вълна и вече имаше заради какво да се приемат крути мерки, хиляди български семейства вече бяха неспособни да платят социалната цена заради обедняването си в резултат на първото безсмислено затваряне. По-големият проблем, който се усеща и днес е, че хората вече не вярваха на държавата и на институциите и. Недоверието вече не беше само и лично към Борисов или партията му.

Но политическите опоненти на ГЕРБ видяха в заиграването на управляващите с пандемията нещо друго. Всявайки страх и паника, както само те могат, герберите рязко повишиха своя рейтинг за сметка на всички останали миналата пролет. Вероятно за Борисов локдауна през пролетта на 2020 е бил генерална репетиция за кампанията точно година по-късно, в която страхът на хората и локдаунът отново да изстрелят резултата на ГЕРБ.

Протестите през лятото на 2020 показаха, че този път „манджата е пресолена“. Борисов падна в собствения си ПР капан. Той вече не можеше да налага крайни мерки през двете следващи вълни на пандемията есенната от миналата година и пролетната от 2021. Извънредните пресконференции загубиха чара си. Хората започнаха да си задават все повече въпроси, на които управляващите не можеха да дадат разумен отговор. Недъзите на здравната ни система, управлявана цяло десетилетие в ГЕРБ и с инвестирани през този период 50-60 милиарда лева лъснаха съвсем. Високата смъртност в България от Ковид дори не се оказа новина, тъй като у нас смъртността е много висока и без ковид и то не от вчера, а реални действия за промяна в тази посока през последните 10 години трудно може да се забележат.

В тази ситуация и предвкусвайки падането на ГЕРБ от власт опозиционните партии се оживиха в борба за „Борисовото наследство“ и започнаха все по-активно да „влизат“ в ковид темата. Те правилно напипаха тактиката на задаване на въпроси, на които трудно се отговаря и на критикуване на решения без да се предлагат алтернативни. Но през десетте месеца от началото на годината досега нито един от основните борци за народна любов не излезе с ясен план за това какво се прави в условията на пандемия. Всъщност такъв план прие през лятото само министърът Кацаров, комуто всички искат оставката, но никой не предлага алтернатива на действията му. Никой не смее да каже на „антиваксърите“, че ще затвори държавата пак от утре или пък на хората, които загубиха близки в пандемията, че няма от какво да се плашат.

Темата за ваксинацията и локдауна се превръща сега в основна предизборна дъвка. Но нито една от актуалните партии не се сети за своята политическа отговорност, когато през лятото трябваше да се състави редовно правителство. Защото по конституция работата на служебното правителство е да организира честни избори и то го направи през юли по брилянтен начин. Успехите на служебните министри при разкриване на някои схеми в държавата и при събиране на държавните приходи сигурно са създали определени свръхочаквания. Но те няма как да се реализират от кабинет, действащ без редовен парламент и мнозинство в него, което да приема нужното законодателство.

Докато партиите предизборно политиканстват, Румен Радев и Илияна Йотова заеха държавническа позиция с ясното съзнание, че всяко решение по темата с пандемията води до негативи от една или друга посока. Сигурно можеха да изчакат със затягане на мерките до след изборите като просто прехвърлят част от болните у нас към други държави, както сега това прави Румъния. Можеха и да не агитират в посока ваксинация, дразнейки всички, които не искат да бъдат „чипирани“. Но избраха да бъдат честни в позицията си пред избирателите, пред българските граждани.

Радев отново макар и с други думи се върна към своята мисъл, че не е важно колко време ще бъде президент, а какъв президент ще бъде. Той ясно заяви, че не иска да печели изборите на всяка цена и в никакъв случай на цената на допълнително загубени човешки животи в пандемията. Най-вече заради тази си позиция той заслужава втори мандат.