Макрон определи избиването на алжирци в Париж през 1961 година като непростими престъпления

Френският президент Еманюел Макрон определи днес като "непростими престъпления за Републиката" избиването на алжирски демонстранти на 17 октомври 1961 година в Париж, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

Еманюел Макрон, който е първият френски президент, роден след приключилата през 1962 година война в Алжир, разговаря на място с близки на жертвите, някои от които плачеха.

За първи път френски президент посещава мястото на масовото избиване на алжирци, където според историци загиналите са най-малко няколко десетки, докато по официални данни жертвите са само три.

На 17 октомври 1961 година при демонстрация в Париж срещу забраната за алжирците да излизат от домовете си след 20.30 часа е била извършена брутална, жестока и кървава репресия срещу тях, се казва в комюникето на френското президентство.

"Франция гледа трезво на цялата си история и признава ясно установените отговорности. Тя дължи това най-вече и преди всичко на самата себе си, на всички онези, които бяха наранени духом и телом от войната в Алжир и съпътстващите я престъпления, дело на всяка от страните", се казва в комюникето.

Вчера в друго комюнике на Елисейския дворец, в което се обясняваше защо за паметната церемония е избрано именно това място, беше посочено, че там е стреляно с истински куршуми, а после от Сена са вадени тела на жертви. Тази трагедия, според документа, дълго време е била премълчавана, отричана и прикривана.

Еманюел Макрон запази минута мълчание и положи букет на брега на Сена. Използвайки понятието "престъпления", той отиде по-далеч от признанието на неговия предшественик Франсоа Оланд, който през 2012 година обяви събитията за "кървава репресия".

На церемония в парижкото предградие Коломб по случай 60-годишнината от събитията държавният глава "призна фактите: извършените през тази нощ престъпления под ръководството на Морис Папон (префект на Париж - бел. р.) са непростими за Републиката", се казва в комюнике на Елисейския дворец.