Защо всички обичат Радев. Макар и зорлем.

Този коментар изразява личното мнение на автора Веселин Стойнев. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло. Същото важи и за редакцията на Novini.bg

ГЕРБ ще извади хем алтернатива, хем нейно менте

ДБ по-добре да не издига кандидат

Изборите 2 в 1 са сложни не за гласоподавателите, а за партиите. Които не обясняват на избирателите защо са затруднени да излъчат кандидати. Досега не е обявен нито един сериозен претендент срещу Румен Радев, който пък обяви повторната си кандидатура още през далечния февруари.

По темата вижте и това видео:

Ако няма безспорен кандидат, ДБ изобщо не би трябвало да се мъчи да издига претендент само заради олимпийския принцип. Защото това може да смъкне надолу резултатите ѝ на по-важния парламентарен вот. Нещо повече: явявайки се със свой кандидат, ДБ ще се противопостави на партиите, подкрепящи Радев - а тъкмо с тях ще преговаря за правителство в 47-ото Народно събрание. Но дори да издигне силен кандидат, който да успее да стигне до балотаж, на него почти сигурно ще получи подкрепата на ГЕРБ и/или ДПС - а тъкмо срещу тях отдавна води политически битки и ще е някак неудобно после да ги гони от властта. Но дори и да не последва повелята на част от избирателите си и на част от съставките в обединението („не може да нямаме кандидат за президент“), ДБ ще бере негативи и при протакане до крайния срок за регистрация, ако не обясни на електората „защо останахме без кандидат“. „Не се разбрахме и не ни стигна времето“ ще звучи твърде лековато.

ГЕРБ също бави своя претендент за първия пост в републиката с не по-малко лековато обяснение - да не го омаскарят. Това неизбежно поражда конспиративни теории като тази, че ГЕРБ чака ДБ да регистрира своя кандидат, за да го подкрепи. По всичко изглежда, че довчера управлявалите нямат силен опонент срещу Радев, а самият президент не пропусна да ги постави в ъгъла, като призова Бойко Борисов да излезе на дуел с него. Борисов не е известен като смел политик, а и с подобен ход рискува да мобилизира още по-сериозна подкрепа за Радев и при загуба да се раздели и с партийното си лидерство.

Зад Радев застанаха БСП, „Изправи се БГ! Ние идваме!“, „Има такъв народ“ и „Продължаваме промяната“. „Демократична България“ (ДБ) бави решението си, но не спира да подава публично сигнали, че ще излъчи кандидат. Такъв дори се мержелее в социалните мрежи в лицето на Мартин Заимов, който напомни за себе си с участие в акция по заличаване на букви от Паметника на съветската армия. Освен че е лесно „воле“ както за опонентите си - предава дядо си ген. Владимир Заимов, разстрелян за предателство в полза на Червената армия, така и за съмишлениците си - след като не успя като кандидат-кмет на ДСБ и СДС в София срещу Бойко Борисов, през 2011 Заимов предаде градската десница и оглави общинската листа на популистката РЗС на Яне Янев.

Иначе логиката изисква ГЕРБ да издигне максимално силен кандидат, доколкото цялата ѝ реторика в последно време е съсредоточена единствено срещу президента. Едва ли само защото с двете си служебни правителства той е централният властови фактор в страната. И едва ли само защото му имат зъб заради „изчегъртването“. Поставена в изолация в два краткосрочни парламента, ГЕРБ изглежда търси партньори за властта в следващия, поради което вече избягва пряка конфронтация с останалите партии. Но ГЕРБ, за разлика от ДБ, не може да си позволи да не издигне кандидат, бидейки първа електорална сила. И той изглежда ще наподобява „Двойникът“ на Тодор Колев - хем ще е себе си, хем ще е някой друг, хем ще изглежда като истинска алтернатива на Радев, хем ще е нейно менте.

От миналото лято Румен Радев се превърна в институционално знаме срещу управлението на ГЕРБ. Той бе източник на изпълнителната власт при цели два парламента, неуспели да съставят редовен кабинет. Дори остана потенциалният обединител на силите на промяната, въпреки че не успя или не се опита особено да акушира тяхно управление. Това само по себе си полага разделителна линия в кандидатурите за президент и някак окрупнява състезанието. А самият Радев в помпозна гала сбирка на инициативния си комитет подчерта, че е главният на манежа и не зависи от никого, включително от онези, които го издигнаха преди пет години.

С театрален жест ДПС даде заявка да влезе през парадния ход на следващата власт, като за пръв път се регистрира да участва в президентските избори със свой кандидат. Дали Движението ще подкрепи „независимия“ Пламен Орешарски, както на предишните президентски избори, или директно ще го посочи като свой (от централата признаха, че обсъждат името му) е разлика само в сценичния дубъл. Но пък в залата ще ехти „ние пак сме тук и пак сме същите“.

Така на 14 ноември като че ли се очертава псевдо надпревара под мотото: „Всички обичат Радев, макар и някои зорлем“.