За Бедността

Никой ли не забелязва бедността?

А ако искате да видите как изглежда бедността, намерете някой просяк, застанете с гръб към него и се вгледайте в хората, които ходят по отсрещния тротоар от срам, че нямат един излишен лев.

Бедност няма в дрипавите дрехи. Те са реквизит. В скъсаните обувки също.

Бедност няма и в намазаните с йод-бензин изчовъркани рани. Те също са реквизит. Болезнен реквизит.

Бедност няма и в тези, които обикалят просяците на всеки час да проверят дали всичко е наред.

В момента съществуват две теми - коронавирус и политика. И това е всичко. Тук там се промъкват и по някой заблуден пришълец, наричан мигрант за да не му се наранят чувствата.

Както и да е. Просяците си просят, хората си вървят и някои от тях дават по някоя пара. После просяците прибират парата на скришно място и оставят купичката празна само с няколко жълти стотинки. Но тук няма бедност. Има бизнес план.

Професионално бяха заели измъчени пози. Надписите по картоните бяха грозни, но четливи.

Докато повървях по една главна софийска улица, която няма да казвам коя е, за да не й правя реклама, се натъкнах на трима просяци. Определено бяха професионалисти. Пестяха си силите и не молеха за пари всеки. Внимателно преценяваха хората и стреляха на сигурно.

Замислям се, че просяците не предлагат стока или услуга, а усещане. В този ред на мисли могат да минат за артисти. Ролята е една и съща и с времето се прецизира до съвършенство. Колкото по-силно е усещането, толкова печалбата е по-голяма. Но и тук няма бедност.

Затова не търсете бедността при просяците. Търсете я в къщите си. Търсете я при старите си родители. Те са горди и няма да молят за пари, но са бедни. Склонни са да обикалят половината град за да намерят малко по-евтин лук. За тях десет лева не са пет кафета, а десет хляба. Бедността е, когато покачването на цената на тока с десет процента, те изправя пред избора – бърз кредит или отвъртане на бушона. За тази бедност сме слепи.