Партия на Кирил Петков и Асен Василев? Все по-реалистично, все по-близо

… защото сега са служебни министри и нямат право да правят партия. А между времето, в което ще могат да я направят, регистрират и структурират, до времето, в което да я „пуснат на вода“, няма много. Съмнително е да успеят. Не е невъзможно, все пак показаха, че вземат бързи решения и работят бързо, но все пак… Значи не е изключено да се откажат. Но не завинаги, защото ясно дадоха заявка, че ще останат в политиката.

„Те са наши съмишленици. Това, което са започнали, генерира доверие и трябва да продължи. Това, че генерира и атаки, валидира факта, че то трябва да продължи. Естествено е за нас да ги подкрепим в техните намерения, но те казаха, че след като се разпусне парламента ще анонсират своите решения“.

Ако Кирил Петков и Асен Василев са решили (а по всичко изглежда, че са) да участват в политическия живот и занапред и то на голямата сцена, те определено имат цяла „палитра“ от избори пред себе си.

Не е изключено да „изчакат на скамейката“ тези избори и да се включат в следващи такива, а през това време да изградят структура, наберат членска маса, да заприличат на една класическа партия. Защото…

Партия на Кирил Петков и Асен Василев? Все по-реалистично звучи, нали?

Факт е, че ги приемат и подкрепят хора и от ляво, и от дясно.

Факт е, че двамата демонстрират справяне с проблеми на ниво, което отдавна не е било демонстрирано в парламента (но пък то и в този парламент летвата е толкова ниско, че мравка не може да пропълзи под нея).

Факт е, че досега който се опита да ги злепостави и опетни, сам се злепостави и опетни – справка: Тошко Йорданов и ИТН. Тук играта (на ИТН) е неясна, защото те се противопоставиха на най-силните министри на Радев, които имат най-висока подкрепа от обществото, но същевременно подкрепиха самия Радев за следващите президентски избори. (???)

Факт е, че получиха гласно подкрепа и от служебния премиер Стефан Янев. Мнозина видяха в тази подкрепа всъщност подкрепата на президента Румен Радев.

Факт е, че работата им намери доста нарушения и „течове“ по етажите на властта, чието отрязване демонстрира, че в България ресурс има, но той се пилее; демонстрира и че има формула това да се спре, стига да има желание.

Дали те ще се превърнат в „златен билет“ за някоя партия, която успее да ги привлече в редиците си? Има и друга опция – да си направят партия и с нея да влязат в коалиция – също печеливш ход.

И въобще участват ли на тези избори или чакат следващите (кой знае кога биха били те – след месеци или години)?

Изключително важно е да не се забравя, че каквото и да се прави, планира, готви и приготвя, еднолично партийно управление скоро в България няма да има. Никой няма да има пълно мнозинство, с което да управлява комфортно без съдружие. Последните месеци пък ни показаха до какви катастрофи водят такива насилствени опити спечелилият с малко да се опитва да управлява като абсолютен лидер. Коалициите и сдруженията са неизбежни – българският народ е разединен в търсенията си и ясно показа, че не е готов да се довери „на едро“ само на една формация. Затова изходът се крие в намирането на начин различните партии и коалиции да работят заедно за счупването на модела и излизането от вечната криза. Факт е обаче, че много от играчите в парламента са прекалено различни и това да заработят заедно би било предателство към избирателите им. Както се видя например от линията на ДБ, които бяха категорични, че не могат да дават одобрението си за „който и да е“, посочен в последната минута, нито да подкрепят продължаване на един стар модел.

Малко по-горе стана дума, че нямат време да създадат партия (ако са решили да се целят в следващите избори), да създадат структури и т.н. Факт е обаче, че това (при силно желание!) може да е само формална пречка. Спокойно могат да се явят чрез вече регистрирана партия – мандатоносител. Както направи Васил Божков на предходните избори. Правилата са еднакви за всички, защо пък те да не могат да се възползват от такава възможност?

Не е изключено (но и не е кой знае колко вероятно) да решат да влязат в нечия партия, като нечии кандидати. От Демократична България например вече заявиха, че са готови да работят с тях.

Означава, че изходът (стига да сме готови за него) се крие зад формирането на партньорство между лидери със сходни позиции, чието коалиране няма да се приеме като невъзможен компромис от избирателите. В това отношение двете нови явления – евентуалният проект на Кирил Петков и Асен Василев; и Демократична България изглеждат с най-сходни позиции и най-логично е движение в посока сближаването им.

Първо да започнем с очевидно пропускания въпрос (защото е малко вероятен като сценарий, но все пак): дали двамата са така свързани, както общественото мнение свикна да приема през последните седмици и месеци? Имената Кирил Петков и Асен Василев се споменават заедно, някак по навик. Разбира се, има много причини за това, включително и факта, че те са заявявали готовността си да работят заедно и занапред. Но да не забравяме, че в политиката нищо не е изключено. Така че не е напълно 100% ясно дали Кирил Петков, правейки своя политически проект, непременно ще качи Асен Василев на борда. Макар обаче всички да предчувстваме, че най-вероятно ще са заедно.

След като отметнахме този сценарий, да видим другите.

ако решат да създават своя партия, с която да участват на следващите избори, за да имат време да я създадат, регистрират и развият. Интуицията обаче подсказва, че те няма да изоставят работата си в поверените им ведомства, защото това ще се разчете като изоставяне на последователността и работата в името на политическата игра.