Партия на Кирил Петков и Асен Василев? Все по-реалистично, все по-близо

Ако Кирил Петков и Асен Василев са решили (а по всичко изглежда, че са) да участват в политическия живот и занапред и то на голямата сцена, те определено имат цяла „палитра“ от избори пред себе си.

Не е изключено да „изчакат на скамейката“ тези избори и да се включат в следващи такива, а през това време да изградят структура, наберат членска маса, да заприличат на една класическа партия. Защото…

Партия на Кирил Петков и Асен Василев? Все по-реалистично звучи, нали?

Факт е, че ги приемат и подкрепят хора и от ляво, и от дясно.

Факт е, че двамата демонстрират справяне с проблеми на ниво, което отдавна не е било демонстрирано в парламента (но пък то и в този парламент летвата е толкова ниско, че мравка не може да пропълзи под нея).

Факт е, че получиха гласно подкрепа и от служебния премиер Стефан Янев. Мнозина видяха в тази подкрепа всъщност подкрепата на президента Румен Радев.

Факт е, че работата им намери доста нарушения и „течове“ по етажите на властта, чието отрязване демонстрира, че в България ресурс има, но той се пилее; демонстрира и че има формула това да се спре, стига да има желание.

Дали те ще се превърнат в „златен билет“ за някоя партия, която успее да ги привлече в редиците си? Има и друга опция – да си направят партия и с нея да влязат в коалиция – също печеливш ход.

И въобще участват ли на тези избори или чакат следващите (кой знае кога биха били те – след месеци или години)?

Не е изключено (но и не е кой знае колко вероятно) да решат да влязат в нечия партия, като нечии кандидати. От Демократична България например вече заявиха, че са готови да работят с тях.

След като отметнахме този сценарий, да видим другите.

… защото сега са служебни министри и нямат право да правят партия. А между времето, в което ще могат да я направят, регистрират и структурират, до времето, в което да я „пуснат на вода“, няма много. Съмнително е да успеят. Не е невъзможно, все пак показаха, че вземат бързи решения и работят бързо, но все пак… Значи не е изключено да се откажат. Но не завинаги, защото ясно дадоха заявка, че ще останат в политиката.

„Те са наши съмишленици. Това, което са започнали, генерира доверие и трябва да продължи. Това, че генерира и атаки, валидира факта, че то трябва да продължи. Естествено е за нас да ги подкрепим в техните намерения, но те казаха, че след като се разпусне парламента ще анонсират своите решения“.

Факт е, че досега който се опита да ги злепостави и опетни, сам се злепостави и опетни – справка: Тошко Йорданов и ИТН. Тук играта (на ИТН) е неясна, защото те се противопоставиха на най-силните министри на Радев, които имат най-висока подкрепа от обществото, но същевременно подкрепиха самия Радев за следващите президентски избори. (???)

Изключително важно е да не се забравя, че каквото и да се прави, планира, готви и приготвя, еднолично партийно управление скоро в България няма да има. Никой няма да има пълно мнозинство, с което да управлява комфортно без съдружие. Последните месеци пък ни показаха до какви катастрофи водят такива насилствени опити спечелилият с малко да се опитва да управлява като абсолютен лидер. Коалициите и сдруженията са неизбежни – българският народ е разединен в търсенията си и ясно показа, че не е готов да се довери „на едро“ само на една формация. Затова изходът се крие в намирането на начин различните партии и коалиции да работят заедно за счупването на модела и излизането от вечната криза. Факт е обаче, че много от играчите в парламента са прекалено различни и това да заработят заедно би било предателство към избирателите им. Както се видя например от линията на ДБ, които бяха категорични, че не могат да дават одобрението си за „който и да е“, посочен в последната минута, нито да подкрепят продължаване на един стар модел.

Малко по-горе стана дума, че нямат време да създадат партия (ако са решили да се целят в следващите избори), да създадат структури и т.н. Факт е обаче, че това (при силно желание!) може да е само формална пречка. Спокойно могат да се явят чрез вече регистрирана партия – мандатоносител. Както направи Васил Божков на предходните избори. Правилата са еднакви за всички, защо пък те да не могат да се възползват от такава възможност?

Означава, че изходът (стига да сме готови за него) се крие зад формирането на партньорство между лидери със сходни позиции, чието коалиране няма да се приеме като невъзможен компромис от избирателите. В това отношение двете нови явления – евентуалният проект на Кирил Петков и Асен Василев; и Демократична България изглеждат с най-сходни позиции и най-логично е движение в посока сближаването им.

Първо да започнем с очевидно пропускания въпрос (защото е малко вероятен като сценарий, но все пак): дали двамата са така свързани, както общественото мнение свикна да приема през последните седмици и месеци? Имената Кирил Петков и Асен Василев се споменават заедно, някак по навик. Разбира се, има много причини за това, включително и факта, че те са заявявали готовността си да работят заедно и занапред. Но да не забравяме, че в политиката нищо не е изключено. Така че не е напълно 100% ясно дали Кирил Петков, правейки своя политически проект, непременно ще качи Асен Василев на борда. Макар обаче всички да предчувстваме, че най-вероятно ще са заедно.

ако решат да създават своя партия, с която да участват на следващите избори, за да имат време да я създадат, регистрират и развият. Интуицията обаче подсказва, че те няма да изоставят работата си в поверените им ведомства, защото това ще се разчете като изоставяне на последователността и работата в името на политическата игра.