Проф. Андрей Пантев пред novini.bg: Днес повече от всичко имаме нужда от "Съединението прави силата"

Не можем вечно да правим фактографски откривателства по повод на всяка историческа дата, но едно е ясно - има координарина дейност между Княжество България и тогавашна Източна Румелия. Когато Княжевската войска, без да има право, навлиза в Източна Румелия, тя е посрещната с цветя, а не с военна съпротива. Важно е да припомним, че и турското население не протестира срещу Съединението, защото вече е разбрало, че в Областта/така са я наричали по онова време/ се запазват и поддържат толерантните форми, излизат вестници и списания, има театрални постановки, има спокойна стопанско-търговска атмосфера и поради това виждат, че нищо не ги застрашава. Депутатите в областното събрание, което е Източно-Румелийският парламент приемат да не са народни представители, да не са "началници", столичани приемат да не са такива, въпреки че по това време София все още е едно село, пълно с кокошки, а Пловдив е бляскав близкоизточен град и т.н.. Ето всичко това е

По повод на 136 години от Съединението, разговарям с проф. Андрей Пантев, един от най-известните наши историци, интелектуалци и общественици. Той е български историк, член-академик на Световната академия „Платон“, бивш преподавател и народен представител за когото единодушно критиците твърдят, че е сред най-блестящите оратори, говорили от трибуната на Народното събрание. Говорим си затова дали са възможни съвременни паралели с историческия празник и доколко е актуален надписът на парламента "Съединението прави силата" във време, в което нацията ни сякаш никога не е била по-разделена, хората озлобени и мразещи?

Днес ние празнуваме едно постижение, при което България уголемява почти двойно своите територии и население, извоюва една война, в която никой не е вярвал, че тя ще бъде победител и то за 6 дни, със 700 жертви. Това е било защото точно тогава все още силно битува мнението, че българите не могат да се самоуправляват и едва ли имат право да живеят в една държава. Съединението отхвърли това враждебно и снизходително пренебрежение и убеждение и тогава Константин Иречек от Прага пише на Григор Начович:

За жалост рецидивите на онова предупреждение намират потвърждение и закъсняло продължение в разприте, недоверието, безродието днес, които съществуват в нашите представителни институции и поради това изтъкването на този акт и изречението, което стои на сградата на Народното събрание "Съединението прави силата", днес ни е повече необходимо от всичко останало. Имаме много хора, които не са одобрявали времето и начинът, по който се осъществява Съединението, но веднъж декларирана като предизвикателство къв Европа, към Берлинския договор и т.н., всички прегращат тази идея.

Под Съединистко съвремие аз разбрим да има практическо поведение. Иначе всички казват, че са за демокрация, за пазарна икономика, за ЕС. Защо тогава има такива крамоли, често стигащи до кръчмарски свади. Епитети, прилагателни, гримаси, обиди - всичко това напомня на онова скептично отношение към българите по време на Съединението, което тогава бе преодоляно. Самият факт, че българите могат да се самоуправляват, породи термина "Българско чудо". Не че кой знае какви чудеса сме осъществили, но се оказа, че можем да имаме пощи, телеграфи, апаратура, парламент, армия, учители и т.н..
Това е заветът на Съединението, който днес е леко помрачен.
Смятам, че днес, освен за собственото си житейско и имуществено състояние, трябва да направим нещо за нашето изстрадало Отечество. Никой никого не упреква за апартаменти, замъци, автомобили, но в контраст с това, което изпитва обединеният българин, упрек наистина трябва да има. Не разбирам как така повечето съвременни политици толкова добре управляват и се грижат за имуществените си състояния, а се оплакват, че им пречат да управляват и да се грижат за страната си.
Днес нека отдадем почит на онези, които са имали дързостта да осъществят Съединението!