АИКБ: Планът за възстановяване и устойчивост трябва максимално бързо да бъде внесен за съгласуване с ЕК

Докато пряката подкрепа ще осигури нужната ликвидност и ще активира допълнителни частни инвестиции под формата на самофинансиране в размер на поне 50% от общата стойност на инвестицията.

Няма съвършен План за възстановяване и устойчивост. Колкото и да го променяме не можем да постигнем абсолютно съвършенство. Най-добрият план към настоящия момент е внесения план. Затова призоваваме към ускореното му внасяне и съгласуване с Европейската комисия. Това заяви изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов по време на днешното заседание на Комисията по въпросите на Европейския съюз в парламента. На заседанието беше изслушан служебен заместник министър-председател по управление на европейските средства Атанас Пеканов във връзка с постигнатия напредък по изготвянето на проекта на Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България.

По време на заседанието на комисията Добрин Иванов отправи две препоръки за подобряване на плана, които според думите му не налагат промяна на текста и проектите на плана. Те се отнасят единствено за финансовото разпределение, което дава възможност тези поправки да бъдат извършени много лесно и бързо.

„В първият вариант на плана средствата в трите фонда за икономическа трансформация бяха 900 млн. лв. и бяха само за пряка подкрепа. В последния вариант те са увеличени до 1,2 млрд. лв., но баланса е нарушен и превес е даден на финансовите инструменти“, допълни още Иванов.

По думите му и в момента на българския пазар има достатъчно много финансови инструменти, които обаче бизнеса не припознава и не ги използва. Изпълнителният директор на АИКБ припомни, че от 2,5 млрд. лв., които са отпуснати от ББР за гарантиране на банкови кредити предоставяни от търговските банки, едва около 334 млн. лв. са оползотворените средства. Това са под 15%, което показва, че не се постига търсения от правителството ефект.

Според Добрин Иванов националният план е за възстановяване на икономиката от последиците от кризата COVID-19. За тези две години българските предприятия са декапитализирани, силно задлъжнели, с намалени приходи от продажби и много трудно могат да инвестират. За тях не е приемливо да им се предлага финансов инструмент-кредитно финансиране, защото той няма да осигури бързо възстановяване, като дори може в някои случаи и да влоши финансовото състояние на предприятията.

Така ще бъда дадена възможност на малките и средни предприятия да изградят ВЕИ за около 350 мегават часа, които да могат да използват за собствени нужди. Така българските предприятия ще намалят общата цената за електрическата енергия, която ползват и ще бъдат по-конкурентоспособни.