*Заглавието е на редактора
След терористичните актове от 11 септември 2001 година, администрацията на президента Буш обяви война на международния тероризъм....и нахлу в Афганистан, защото
международният тероризъм се оказа без граници
талибанските бойци ще предадат оръжията и боеприпасите
Коментар на проф.д-р на политическите науки Татяна Дронзина, по горещата тема за Афганистан. Тя е преподавател в Софийския университет, има множество изследвания и публикации, а от 2011 година е член на Обществото за изследване на тероризма.
Вместо изход чрез преговори и капитулация на талибаните, САЩ предпочетоха да останат в страната и да гонят Осама Бин Ладен. Така може би първата възможност за (относително) мирно уреждане на конфликта беше пропиляна - в международните отношения се вихреше доктрината на Буш за воденето на войни с превантивна цел, прецедент в двестагодишната история на страната.
Днес, когато злобата на деня е Афганистан, няма да е зле да си припомним от къде тръгна всичко. Това ще позволи да видим пренебрегнатите възможности, които, ако бяха оползотворени, може би щяха да направят света по-различен от този, който виждаме днес. Но за добро или за лошо, историята няма условно наклонение.
На 7 декември 2001 година табиланите заявиха, че са съгласни да предадат последната крепост, останала под техен контрол - южния град Кандахар, на някои от водните антиталибански командири, като Мула Накибула, а в последствие са готови да започнат да предават и оръжието си. Но министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд незабавно възрази срещу части от сделката, които биха позволили на талибанския лидер мулата Мохамед Омар да остане в Кандахар, за да „живее достойно“ в ареста на опозицията, стига да се откаже от тероризма. Хамид Карзай, вождът на пущунските племена, посочен на афганистанските мирни преговори в Бон да ръководи временно афганистанско правителство, заяви, че
и юридически и териториални проекции и следоватално, нямаше как да бъде атакуван по друг начин. Буш отправи към правителството на талибаните в Афганистан ултиматум да предададат терориста бин Ладен на САЩ и да закрият всички военни лагери за обучение на терористи: "По моя заповед американските ВВС започнаха да атакуват тренировъчни лагери на Ал Кайда, както и военни бази на талибанския режим в Афганистан", заяви тогава Буш.
си на съвет от племенни старейшини и ще им бъде разрешен безопасен проход до домовете им. Според него този процес трябва да приключи в рамките на няколко дни. Двама племенни вождове се противопоставиха на това споразумение. Противопостави му се и Доналд Ръмсфелд - запитан дали Съединените щати биха могли да приемат споразумение чрез преговори, което би позволило на молла Омар да остане да живее „достойно“ в района на Кандахар - както говори говорителят на талибаните, споразумението е предоставено - той заяви, че отговорът е не. На същия въпрос Карзай отговори по по-различен начин: "Предложил съм амнистия на обикновените талибани. Омар трябва да се дистанцира напълно от тероризма, от присъствието на чужди терористи в Афганистан, трябва да осъди тероризма. Ако не направи това, той няма да бъде в безопасност. "
)