В момента се изчисляват загубите,
които са понесли всички земеделски проиводители. Мога да споделя само за моите – около 500 000 лева.
Сега лъсна за пореде път истината, че
масово производителите не са застраховани.
Това, което трябва сега да се направи
Ще бъдат ли обезщетени земеделците от трите Пловдивски общини, чиято земеделска продукция бе унищожена на 100% от градушка през миналия уикенд? Ще им отговорят ли министрите на земеделието и отбраната защо не са били изстреляни ракети срещу градоносния облак и само забрана заради преминаване на съюзнически самолет ли е причината? Защо толкова години наред повечето български производители на селско стопанска продукция отказват упорито да се застраховат срещу природни бедствия, въпреки, че работата им зависи от природата? Разговарям с Красимир Кумчев, земеделски производител, агроексперт и консултант. Той бе номиниран за Фермер №1 на Златна Тракия.
В моята 30-годишна практика на полето, за първи път природно бедствие обхваща толкова голяма територия – засегнати са селищата в трите общини Раковски, Калояново и Марица. Според мен това е най-плодородната част на Пловдивското поле, в която основно е концентрирано производството на зеленчуци и плодове. За съжаление, има противоградова защита, но са получили заповед да не стрелят да разбиват градоносните облаци. Причината е преминаването на самолет на съзническите сили, които в момента провеждат занятие „Тракийско лято 2021г.” .
За трите общини, предполагам, че липсите ще възлязат на повече от 100 милиона лева. Бедата е, че в случая става въпрос за човешка грешка, явно по веригата на съгласуването има пробой. Направих си свое изчисление, че този същият самолет, би могъл да отиде до Букурещ, да се върне и пак да отиде до там за 1 час. Т.е., даже и да е попаднал в този обсег, той би могъл да се оттегли в рамките на 50-60 секунди. Защо е издадена заповед 1 час да не се стреля по градоносните облаци, е въпросът, на който ние, земеделците, очакваме отговор от министрите на земеделието и отбраната.
Затова ще си позволя да изразя своите забележки към тези колеги. Преди 9 години участвах активно в изработката на една Наредба на МЗХ за съфинансиране на застраховките в селското стопанство. Тя действа и към момента, но за съжаление т.г. от нея са се възползвали едва 500 души.
Повечето от колегите казват, че не вярват на застрахователите и може би донякъде имат право. Защото нерядко застрахователите в такива случаи се мъчат да свалят процента на щетите. Но дори да е така, все пак е добре всеки да застрахова своята работа. При сегашният норматив застраховката на 1 дка площ при 100% унищожение на реколтата е за 500 лв. на дка. Вноската е по 11 лева на декар, колкото практически плащат за два работни часа на работниците, които прибират реколтата. Нима е толкова трудно да се заделят тези 11 лв.!? Ако го бяха направили, сега в тази беда, щяха да получат по 500 лв. на дка обезщетение.
и вече разговарях с регионалния директор на фонд „Земеделие”, е да обявят в спешен порядък че вдигат базата от 500 лв. до 1000 лв. на декар и тогава за следващата година ще има възможност за по-спокойно посрещане на подобни бедствия. Впрочем аз още преди 9 години, когато правихме наредбата предложих базата за обезщетението да е 1000 лв., но тогава отказаха с мотива, че не достига финансов ресурс затова. Вече обаче и разходите при отглеждането на земеделски култури се увеличиха значително и ако това стане и се надявам дори още днес да го обявят, то от следващата година производителите могат да си застраховат продукцията си при 100% щета за 1000 лв. на декар. Затова те ще трябва да заплащат от порядъка на двайсетина лева. Призовавам колегите, ако трябва да сеят 5 дка по-малко от културата, която отглеждат, но задължително да заделят пари за застраховка!
Повечето ни сънародници нямат изградени навици относно застраховките, но в селското стопанство това е много опасно, защото цялата ни работа е в зависимост от природата. Затова е крайно време вече да се преодолеят досегашните настройки и да станем по-прагматични. Ако и сега земеделските производители откажат да се застраховат, то честно и справедливо ще е при ново природно бедствие да не търсят помощ от държавата.
5 декември 2025 г. в 09:08 ч.
)