Красимир Кумчев за novini.bg: Ощетените земеделци от градушките в Пловдивско, чакаме отговори от министрите

които са понесли всички земеделски проиводители. Мога да споделя само за моите – около 500 000 лева.

Сега лъсна за пореде път истината, че

Ще бъдат ли обезщетени земеделците от трите Пловдивски общини, чиято земеделска продукция бе унищожена на 100% от градушка през миналия уикенд? Ще им отговорят ли министрите на земеделието и отбраната защо не са били изстреляни ракети срещу градоносния облак и само забрана заради преминаване на съюзнически самолет ли е причината? Защо толкова години наред повечето български производители на селско стопанска продукция отказват упорито да се застраховат срещу природни бедствия, въпреки, че работата им зависи от природата? Разговарям с Красимир Кумчев, земеделски производител, агроексперт и консултант. Той бе номиниран за Фермер №1 на Златна Тракия.

В моята 30-годишна практика на полето, за първи път природно бедствие обхваща толкова голяма територия – засегнати са селищата в трите общини Раковски, Калояново и Марица. Според мен това е най-плодородната част на Пловдивското поле, в която основно е концентрирано производството на зеленчуци и плодове. За съжаление, има противоградова защита, но са получили заповед да не стрелят да разбиват градоносните облаци. Причината е преминаването на самолет на съзническите сили, които в момента провеждат занятие „Тракийско лято 2021г.” .

За трите общини, предполагам, че липсите ще възлязат на повече от 100 милиона лева. Бедата е, че в случая става въпрос за човешка грешка, явно по веригата на съгласуването има пробой. Направих си свое изчисление, че този същият самолет, би могъл да отиде до Букурещ, да се върне и пак да отиде до там за 1 час. Т.е., даже и да е попаднал в този обсег, той би могъл да се оттегли в рамките на 50-60 секунди. Защо е издадена заповед 1 час да не се стреля по градоносните облаци, е въпросът, на който ние, земеделците, очакваме отговор от министрите на земеделието и отбраната.

Затова ще си позволя да изразя своите забележки към тези колеги. Преди 9 години участвах активно в изработката на една Наредба на МЗХ за съфинансиране на застраховките в селското стопанство. Тя действа и към момента, но за съжаление т.г. от нея са се възползвали едва 500 души.

Повечето от колегите казват, че не вярват на застрахователите и може би донякъде имат право. Защото нерядко застрахователите в такива случаи се мъчат да свалят процента на щетите. Но дори да е така, все пак е добре всеки да застрахова своята работа. При сегашният норматив застраховката на 1 дка площ при 100% унищожение на реколтата е за 500 лв. на дка. Вноската е по 11 лева на декар, колкото практически плащат за два работни часа на работниците, които прибират реколтата. Нима е толкова трудно да се заделят тези 11 лв.!? Ако го бяха направили, сега в тази беда, щяха да получат по 500 лв. на дка обезщетение.

и вече разговарях с регионалния директор на фонд „Земеделие”, е да обявят в спешен порядък че вдигат базата от 500 лв. до 1000 лв. на декар и тогава за следващата година ще има възможност за по-спокойно посрещане на подобни бедствия. Впрочем аз още преди 9 години, когато правихме наредбата предложих базата за обезщетението да е 1000 лв., но тогава отказаха с мотива, че не достига финансов ресурс затова. Вече обаче и разходите при отглеждането на земеделски култури се увеличиха значително и ако това стане и се надявам дори още днес да го обявят, то от следващата година производителите могат да си застраховат продукцията си при 100% щета за 1000 лв. на декар. Затова те ще трябва да заплащат от порядъка на двайсетина лева. Призовавам колегите, ако трябва да сеят 5 дка по-малко от културата, която отглеждат, но задължително да заделят пари за застраховка!

Повечето ни сънародници нямат изградени навици относно застраховките, но в селското стопанство това е много опасно, защото цялата ни работа е в зависимост от природата. Затова е крайно време вече да се преодолеят досегашните настройки и да станем по-прагматични. Ако и сега земеделските производители откажат да се застраховат, то честно и справедливо ще е при ново природно бедствие да не търсят помощ от държавата.