Българка, избягала от Афганистан: Помислих, че е краят на света

,,Накрая стигнахме до летището. Мъжът ми усля да привлече вниманието на един от натовските войници. Дадох по някакъв начин паспорта на съпруга ми и войниците искаха да го вземат. Щом разбраха, че ме пускат, хората започнаха да ме дърпат назад, да ми бутат бебета в ръцете, да искат да ги взема. Прескочих някак бодливата тел'', разказа още тя.

,,Още първия ден, като пристигнахме, дойдоха съседските деца, които не знаеха дума английски, да ни помагат да разтоварим багажа, Беше хубаво. До събота. В събота сутринта ядяхме сладолед на поляна, а в неделя нещата се обърнаха. В понеделник отидохме да изведем децата, униформените бяха изчезнали някъде. До 18,30 ч изпратихме и последното дете, улиците бяха задръстени, настъпи тотален хаос. Всички ми казваха че по-страшен от талибаните е периодът без правителство'', разказа тя.

Българка отива в Кабул като консултант на училище, напускайки бляскав живот в Дубай. Поема поста академичен директор на група училища. Отначало се стряскала, че грамотността там е 14 процента, токът спирал, ставала през нощта да пере. За живота си там и за бягството от талибаните тя разказа пред Нова тв.

Вторият опит е с кола. От българското посолство ѝ казват да не тръгва заради усложнената обстановка. Тогава разбира, че посолството организира спасяването на българите - това е третият опит.

Готова е да се върне отново в Афганистан, ако нещата се успокоят.

От няколко дни жената е в лагера в Доха. Посолството ни ѝ помага и тя вече е на сигурно място.

По пътя се среща с талибаните, които им спират колата.

Първият опит за бягство бил към Пакистан, откъдето е съпругът ѝ.

Учителката била само с единия паспорт, без багаж.