77
,,В най-славните си години, докато е бил българска столица, град Преслав е бил съизмерим с Багдад и Константинопол'', допълни Войкова. По думите ѝ градът е бил огромен, с много квартали и това е причината археолозите и до ден-днешен да не са го проучили напълно.
,,Разбрах за възможността да работя в България от свой преподавател, разказа Росио Санчес'', студентка в университета в Гранада. Тя посочи, че тук е научила, че между теорията и практиката има сериозна разлика и е много доволна, че с работата си във Велики Преслав е успяла да се докосне да истинската археология. Санчес допълни, че за нея трупането на опит и докосването до чужда древна култура е нещо много полезно и изрази надежда, че пандемията няма отново да блокира живота и да дистанцира хората.
Студенти-доброволци от университети от Испания работят през това лято на разкопките във Велики Преслав. За БТА единият от ръководителите на обекта археологът Мария Войкова от Варненския исторически музей разказа, че присъствието на млади хора от чужбина вече е традиция, благодарение на фондация "Опън Спейс".
През това лято основният акцент е изучаването на сграда в съседство до владетелската базилика, която най-вероятно е била административна, допълни другият ръководител на обекта Петър Димитров от Националния археологически музей към БАН. Той допълни че през тази година най-после има решение на междуведомствена комисия, което очертава границата на резервата Велики Преслав. Документите са в Националния институт за паметниците на културата, но по темата трябва да се произнесе Народното събрание, допълни Димитров.
Проучванията в района показват, че и хората, чиито къщи са били извън владетелския комплекс, също са били с висок стандарт на живот, допълни Войкова. По думите ѝ всичко това обаче не е продължило дълго - само до 971 година, когато Йоан Цимиски превзема Преслав. Тогава ромеите позволяват на "простосмъртните" да влязат в бившия дворцов комплекс. През XI век градът запада много, тъй като започват нашествията на късните номади, основно на печенегите. Преслав се издига отново в началото на XIII век, но съвсем за кратко. А от XIV век започва разграждането на старата българска столица, тъй като обработеният камък е бил скъп и местните хора превръщат разрушаването на старите сгради в свое препитание, допълниха археолозите.
Във Велики Преслав сега е красиво, а преди няколко века е било изключително, допълни Даниел Синкевич, ученик последен клас от Вилнюс. Разказа, че е станал доброволец, защото иска да следва археология, а работата му в България му дава възможност да разбере дали това е правилният избор на професия. В Литва няма такъв тип разкопки, защото строежите са били от дърво и останките са доста по-различни, допълни младежът. По думите му благодарение на това лято той вече е решил, че ще следва мечтата си да стане археолог.
Достъпът до дворцовия комплекс в старата столица е бил силно ограничен, разказаха още археолозите. Направените през годините проучвания показват, че обитателите на тази зона - владетелят, близките му, висшите духовници и военни, са живеели изключително комфортно. Дворцовият комплекс е бил водоснабден, в сградите е имало бани, до южната порта е разкрит и фонтан. За изгубената красота "разказват" намерените фрагменти от най-различни скъпи мозайки с елементи от зелена и червена шиста. Открити са и много части от стъкло, някои от които със златен варак върху тях. Предполага се, че стъклото е доставяно от Мала Азия на големи слитъци, които са се дообработвани от местните майстори, а за качеството на работата им свидетелстват парчетата от оцветено и релефно стъкло.
)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)