Григор Лилов: Какво се случва в Афганистан?

„Ние, мюсюлманите, ще владеем света! И мама каза така!”

*** А у нас важи ли предсказанието? ***

*** Никога не забравяй: ТАМ твоят цивилизационен модел

1. С безпределно насилие и пряка опека в течение на много и много десетилетия, дори век и векове.

Анализ на известния разследващ журналист Григор Лилов по горещата геополитическа тема.

==================================.

В тях той посочи 7 типа цивилизации и осма (централно и южноафриканската) в процес на формиране. И предрече първият такъв конфликт на западната цивилизация – с ислямската.

Една култура, един цивилизационен модел може да бъде овладян и впоследствие да се промени само по два начина:

Едно отклонение от темата Афганистан: по какво се различаваме от него?

Защо армията се разпадна, защо трилионът потъна в малко джобове, защо въпреки немотията последва демографска експлозия, защо се оказа, че дори част от „елита” там тропа играта заедно с талибаните?

Защото засега не е измислен сполучлив начин да се изличи коренно различен цивилизационно-културен ген.

И затова сблъсъци има, но война на цивилизациите няма да има и по-слабият цивилизационен модел рано или късно ще се стопи в прегръдките на по-силния.

И той се оказа голямата изненада, за която учудващо никой от западните специалисти не беше подготвен.

Или на точка 2 в даден регион, но без да я глобализираш и при теб с неизбежната двойна морална мярка и съответно ерозиране както на господстващата роля там, така и ерозиране на доминантата ти в собствения й дом.

Какво се случва там?

Никой няма да даде отговор как и защо се разпадна 300 хилядната армия на Кабул, организирана в 7 корпуса, заедно със съвременното си въоръжение след 20 години подготовка от американски, английски, германски, италиански, белгтийски и др. инструктори!

Но с редица от другите култури и типове цивилизации разликите са драматично големи и е практически невъзможно да се изличат.

Освен ако се опреш на точка 1.

Отговорът е, че в голямата световна геополитическа игра се намесиха родово-племенните структури , които са най-голямата и всъщност единствена непреходна сила там, и не само в Афганистан, а в целия онзи регион, наричан Близък и Среден Изток.

Отговорът на всичките тези различни въпроси е един-единствен.

През 1993 г. гениалният политолог Самюъл Хънтингтън написа статията „Сблъсъкът на цивилизациите”, а три години по-късно и книгата си.

Разпадът на колониалната система и загниването и провалът на комунизма като контракултура и контрацивилизация на западната започна да реанимира старите покорени култури.

не е масов тамошният елит е направен от местна закваска ***

___________________________________

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

„В нововъзникващия свят на етнически конфликт и цивилизационен сблъсък, западната вяра в универсалността на западната култура страда от три проблема: тя е фалшива, неморална е и е опасна“ – давам цитат от книгата на Хънтингтън.

**** картата показва различните цивилизации според Хънтингън. Приобщаването на бившия социалистически лагер към руската е плод на тогавашните обстоятелства. Всъщност в нашите страни цивилизационният модел е преходен. Рано или късно той ще стане западен, макар и съхранил за по-дълъг период някои уродливи черти от предишния комунистически калъп, в който навремето беше силом налят.

2. С процес на конвергенция на две култури и съответно на два цивилизационни модели. При него обаче парадоксът е, че по-слабата печели позиции, заимствайки по неин избор онова, което хареса от по-развитата, а по-силната – губи от силата си заради загуба на собствената си идентичност, която е всъщност истинския мотор на оцеляването и развитието й. Мигрантският проблем в Европа, а и онзи в САЩ е живото доказателство за това.

Ами случва се съвсем естествен процес – след провала на социалистическия експеримент пропадат и многодесетилетните опити да се присади филизът на демокрацията в общество, което по редица свои белези и манталитет носи дълбоко в себе си примитивността, закърмено е от бебешката люлка с племенната култура, с цивилизационния модел на племето.

Всяка геополитика, която иска да запази периметърът на своето действие и господство в даден регион, стратегически дългосрочно няма на какво друго да се опре – никакви тактики и краткосрочни цели, дори и постигнати, не могат да разрешат това противоречие в исторически план и да постигнат дълготраен успех.

Да, може да се назначи и поддържа със сила „елит”. Но той ще е такъв само в западните очи и никога няма да е легитимен елит в местните очи. Особено в Афганистан, където над две-трети от населението са младежи и девойки – необразовани, неграмотни, познаващи само своето село, своето племе...

Европейската култура си сложи етикета на универсална не сега, в тези времена, а в предишните векове – с колониалната си експанзия. Макар и наложена с неимоверно превъзхождаща сила и насилие, тя тогава наистина беше универсална, защото носеше идеите на Ренесанса и плодовете на техническия прогрес. Затова контракултурата й – първо испанско-португалският колониализъм, а после комунизмът и неговия цивилизационен модел, които не притежаваха нито едното, нито другото, изгубиха съревнованието.

Затова великата английска империя се провали в Афганистан, затова се провали великата съветска империя, затова се провали великата американска империя. Вероятно ще се провали и великата китайска империя, която все по-често и настойчиво поглежда към този район, толкова богат на редки метали и стратегически толкова добре поставен териториално.

Защото Запада така и не разбра, че има два вида култура, различни видове цивилизация – онази чрез официалните структури (например тип държава, бизнес, образование и т.н, наложени със сила) и другата – неофициалната чрез майката, чрез семейството, чрез рода, чрез традициите на племето, чрез религията като общоприета идеология...

Защото големите концерни и западните политици така и не проумяха, че ако носиш джинси, ако пиеш Кока-кола, ако караш Мерцедес или Фолксваген, ако учиш в западни университети, ако дори те допуснат да си част от западния елит (например като семейството на Осама бин Ладен) това въобще не означава, че ще мислиш и постъпваш като техен продукт. Защото макар и да ползваш западни продукти, ти самият си друг – незападен продукт. Опаковката може и да смени, но съдържанието – не.

И да поражда нови цивилизации, основани на тях – първо териториални на база етнос, после регионални, основани на идеология (религията в случая), почерпена от доминиращата в региона култура, а в днешни времена някои от тях вече са с претенциите и за световен обхват.

Над 70%, а по някои оценки над 85% от населението живее с долар или по-малко на ден. Хиляда, може би и повече семейства, свързани с правителството, са станали изключително богати от присвоени парични помощи и доходоносни военни договори. В Афганистан по неофициални данни има най-малко десетина милиардери и към 1000 милионери.

Най-естественото: единствената спояваща сила на това общество е религията. Онази, „непокварената” от разни местни елити, които макар и да се кълнат в нея, не я спазват и ползват единствено като индулгенция за обогатяването си. Талибаните са нейното знаме, нейният носител, нейният глас, нейното оръжие.

Никой няма да даде отговор защо изгоряха един трилион долара. Този трилион за тези 20 години остави Афганистан беден, неразвит, разкъсан от социално неравенство. Остави го държава като територия и по наименование, но изградена на родово-племенни основи (т.е. липса на държавност).

От тази гледна точка културата, цивилизацията на талибаните ще замени, ще смаже с безпределно насилие старата племенна култура и нейният цивилизационен модел, макар и заменяйки ги с религиозен мрак. Да, мрак, но единен за цялата територия, наричана Афганистан. Това е преход от племенно-родовата организация на обществото към народно-държавната. И не е за чудене, че младежта на Афганистан (а това е основната част от населението) масово подкрепя талибаните.

Откровението го чух от децата от много видно афганистанско семейство – иначе изцяло моделирано заедно с техните най-близки роднини не само по западен образец, но и на Запад. И е част от управляващия Афганистан „прозападен” елит, при това на високите му равнища.

Сблъсъкът на постсоциалистическата култура и нейния корупционно-мафиотски цивилизационен модел (какъвто е у нас) със западния засега копира някои от тези страници. Засега и само някои, защото съществуват основни прилики между двата модела (общи ценности като християнството за идеология, относително независима от държавата, семейството като отделено от племето, съществуване или бизнес, откъснат от племенната общност, общи ценности като образованието и т.н.)