Новина, че талибаните са превзели Кабул - емотиконярите цвъкат.
Новина, че хора са умрели от COVID… - отдолу емотиконярите са нацвъкали усмивчици.
Усмивчица — както се смееш на малко дете, като говори глупости.
Вие пък, какво си помислихте… че е тъп? Не е, напротив – толкова е умен, че не мож го стигнахте! Вие сложната негова душа не можете да я разберете. А, сте тръгнали новини с него да коментирате, я, първо да му стигнете до нивото.
Всеки пише смешки по всякакъв повод. Министър еди-кой-си казал, че бюджетът е катастрофален. И гледаш отдолу едни коментари, едни чудесии, едно сюжетно мазане, хумор, сатира и забава. И все много умни.
Всички станаха хумористи!
На всяка манджа, ама на всяка бе! Няма пропуск. От талибани до бюджетни комисии, от кабинет до национален отбор по художествена гимнастика. Човек да се чуди с толкова много гении как не сме преобърнали света.
Обаче дъното на целокупната мега-редакцията „Хумор, сатира и забава“ на милата ни рòдина са емотиконярите с хилещата се мутра, която сеят навсякъде, ама навсякъде навсякъде. Като херпес на студентски купон я сеят.
Повечето от тия смешковци обаче са решили, че са много умни, защото майка им едно време им е казала, че са много умни. А, тя – горката жена – не е имала избор.
Същата работа си намери отражението и във виртуалната среда, където всички така и така сме анонимни, което ни изкара едни черти на показ… да не коментирам – изкара ни едно второ детство направо.
Тая нова вълна от народен хумор—гледам—се изразява основно на най-новия мегдан, Фейсбука. Мега-мегдана.
Забелязал съм, че емотиконярите в живия живот, в истинския, реален живот обаче рядко се смеят. Пълни киселяци са. (Откъде знам ли? Е, и аз познавам такива…)
Малко ме е яд, че хората бъркат правото си да се изразяват с едва ли не задължението си да го правят.
Сме-е-ех! Голем смех!
Новина, че полицаи са пребили невъоръжени, беззащитни, закопчани с белезници (не престъпници, не крадци, не убийци, а най-обикновени) протестиращи, се посреща с… точно така – емотиконяри и цвъкане на усмивчици.
Прави ми впечатление, че нова вълна от сатиричен талант и комедийни напъни са обзели нашенеца. Ще рече човек, че редакцията на в. „Стършел“ е станала 6 милиона човека. И всички едни такива – ведро-мрачни и оптимистично-апокалиптични. Демек: философско-смешни; смеят се, ама се с мъдрост, един вид.
Та, затова се помъчих да си представя как биха изглеждали новините, ако те бяха главни редактори на медиите в България. „COVID е измама“; „Талибаните са яки или поне са некви свестни, или… абе не знам, дреме ми, само да не идват тука“; „Полицаите не са били, ако са били, са имали право, ако са нямали право, са имали причина… я, вижте в Америка бе, алооуууу!“; „Казахме ли, че COVID е измама!“
Вие ще кажете, че било лош вкус и направо свинщина да се смееш на новина за починало дете или избити хора, за починали болни. Ама, не сте разбрали, уважаеми читатели… не сте… Емотиконярът иска да каже, че не вярва и че го разсмиват с жалките си опити да го лъжат. Него. Мега-геният, който вижда отвъд фалша и цялата световна конспирация и констипация…
Всеки пише смешки, че да покаже колко е над нещата и най-вече как другите (и нещата) са под него. Едно време, като деца, за да не кажем „ти си тъп!“, казвахме: „ти пà си мноо умен!“. Не за да щадим чувствата на тоя — тъпия, а за да изглеждаме още по-умни, използвайки пасивно агресивното нападение и богатството на езика – да обидим някой, без да го обиждаме. Щото сме умни.
И гледат като пребозало теле. Тоест, на тях нацвъканите хилещи се личица са им по-скоро израз на едно мрачно-хумористично недоверие към новините, които не им харесват (а, както се убедихме – тия новина са фалшиви новини). С други думи, хилещият се емотикон в тяхната глава значи: „Ти мене с лоши новини ли ще ме цакаш бе!“
Те не знаят сега какво да кажат и как да са забавни, ама много им се иска, защото готините така правят. И мислят, мислят, пà… цвъкнат една усмивчица. Демек: „ей, мà сте тъпииии, ама немам време сà да ви обяснявам колко сте тъпи, àре, че имам работа!“
Те реагират така на всичко, което не им изнася. Тих протест. Те си знаят, разбира се, че всичко, което не им харесва, е фейк нюз. Пф! Мноо ясно! Фалшиви новини. А всичко, което им харесва, без значение колко налудничаво е, е истина. На тях моралният компас, както и шестото чувство и инстинктът им са добре калибрирани: „Харесва ми --- истина / / Не ми харесва --- фейк нюз!“
)