Николай Хаджигенов: Най-вероятно оригиналите на записите с насилието са в НСО

– Да. Хулиганство или неизпълнение на полицейско разпореждане, това са тези, които има при мен.

- Всички биха искали да ги изтрият.

- Всичките са много млади, достатъчно много образовани, всичките пострадаха, защото си позволиха да изкажат гражданско мнение, свободно, искаха да живеят в нормална държава, жестоко пострадаха, следите още стоят.

- Оказа се, че са знаели. Прокуратурата, СДВР, прилагали са си ги по делата. тези дела сигурно са секретни, щом никой не е разбрал за тези дискове. И аз знаех за тези дискове, както и НСО

- Пет от единадесет.

- Според мен НСО все още имат оригиналите, защото представените ни записи са презаписи. Тоест, копия на копия. Така че най-вероятно оригиналите са в НСО, колко копия циркулират още нямам представа. Прокуратурата със сигурност имат копия.

- Сълзотворният газ, пръскан в очите на задържаните и вързани с белезници след побоя. Това не се вижда на тоя запис, вероятно е на другата камера

- Това, което видяхме на записа. И повече неща, част от които ги няма на записа. Аз затова продължавам да издирвам записи от другата камера.

- Четвъртък, 5 часа следобед, Бойко Рашков изпрати специален куриер, когото аз отидох и посрещнах пред Народното събрание. Дадоха ми ги на ръка, той самият не ги беше гледал.

- Вие знаете откъде за тези дискове?

- Вие сте адвокат на колко от битите?

- Добре, къде са стояли тези записи в продължение на 13 месеца?

- Досега никой ли не знаеше за тези дискове?

- Защо се получи така, че точно сега, след повече от година излизат записите?

- Какво ви разказаха?

- Какво е общото между тези пет?

- Какво например?

- Кои са тези всички?

- Кой искаше да ги изтрие? Или коя институция?

- Обвинение на прокуратурата срещу всяко едно от тези деца?

- Откога имате Вие дисковете, които чак сега оповестихте?

- Откога според Вас?

- Там колко камери има?

Той допълни, че прокуратурата има копия от самото начало, от 15 юли, защото на 17 юли м.г. НСО са изпратили записите по дисциплинарната проверка, за която говорят бившите министри на вътрешните работи.

- Две. Те са видими, те в момента стоят. Всеки един от тези 11 деца, с изключение на Евгени Марчев, който пострада жестоко, и президентът ходи в „Пирогов“ да го види, има повдигнато и поддържано и към момента обвинение.

- Защото нямахме властовия механизъм, ресурса, с който да ги намерим. Аз подадох на екипа на Бойко Рашков, който определи да работи по сигналите на комисията - може би над 15 местонахождения, различни преписки, места, чекмеджета, ако щете, цинкови кофи вдигаха сигурно и т.н., за да могат да ги открият. И те ни изпратиха надлежно всичко, което докопаха. И нищо от това не беше това И чак сега! Нужно беше да има вътрешен министър като Бойко Рашков, нужно беше да има комисия на Народното събрание, тоест властови ресурс. Ако някой още не е разбрал защо след протеста трябваше да влезем във властта – заради това, защото ние като не сме във властта, те са – и ето, отне 13 месеца. Можеше да отнеме 13 години.

- Знаете ли, на записите се вижда как дежурния вероятно в дежурната на НСО зумва и наблюдава какво се случва там. Направих си труда да попитам неофициално имат ли някакъв писмен документ, докладна или така нататък, това е откровено престъпление. НСО няма такава практика, ако няма нахлуване в сградата, която охраняват, те не пишат документи. Отговорът, с който ми отговори предишният временно изпълняващ длъжността началник на НСО, Руменов мисля, че се казва, този, който е преди Емил Тонев - Ще ги съхраним, обаче за целите на правосъдието не можем да ви ги предоставим, защото аз съм ги поискал за целите на правосъдието.

- Значи, аз знам, че има там камери, за разлика от МВР. Още на следващия ден направих неофициално проучване, разбрах, че има записи. Първото нещо, което направих, е да изпратя писма на всички, за да мога на съхраня записите. Иначе, ще ги изтрият. Започнах с НСО, защото те са собственици на записите. Датата мисля, че беше 15 юли миналата година. Започна издирването на тези записи, успях да стопирам изтриването им и след това успях да достигна до тях 13 месеца по-късно чак.

- От самото начало, от 15 юли, защото на 17 юли м.г. НСО са пратили по дисциплинарната проверка, за която говорят бившите министри на вътрешните работи, са изпратили записите. И те са потънали там. По делото на Евгени Марчев СДВР изпратиха най-накрая записи. Аз ги гледах записите, защото има назначена е видеотехническа експертиза, и това не са тези записи. Това са някакви записи на МВР. От всички дискове, които ми изпратиха МВР, които посочих в издирването, там няма насилие изобщо, дори на кадрите от 2 септември няма. Вижда се как МВР влиза в тълпата, как тълпата си тръгва, влиза водното оръдие, насилие няма. Сякаш не съм бил там, аз и още десетки хиляди български граждани, вие също, между другото, на 2 септември вас и вашия екип ви обгазиха, сутринта в 10 ч., отново бях там. И това някак си не се е случило според кадрите на МВР. Имаме 15 диска, три от тях са хард дискове, това са часове записи и на тях няма никакво насилие.

Според мен НСО все още имат оригиналите, защото представените ни записи са презаписи, тоест, копия на копия. Това каза пред БТВ Николай Хаджигенов, депутат от ПГ на "Изправи се БГ! Ние идваме!", във връзка с кадрите на полицейско насилие по време на протестите.

Освен това, по две от делата на битите деца под колоните успях да взема съдебни удостоверения, изпратил съм ги до НСО, един от отговорите изпратих на медиите. Там казват не само няма такива записи, а не са и имали. Бригаден генерал Емил Тонев, началник на НСО все още.