Чувствайки се застрашен, генералният директор на радиото взел окончателно решение да не остава в страната, където първоначално имал намерение да доведе и семейството си. От години те живеят в САЩ.
За опит да бъде сплашен разказва в интервю пред "Дневник" напускащият днес генерален директор на БНР Андон Балтаков. В края на юни, връщайки се от командировка в провинцията, той намерил кални стъпки в коридора на апартамента си в центъра на София. Нямало следи от взлом. Гардеробът бил отворен, а в хола имало мръсна чаша чай.
"Някой е влизал в апартамента ми, но не можах да разбера как. Аз живея на втория етаж в центъра и прозорецът не беше счупен. Какво се оказа - влязъл или са влезли през терасата на апартамента. Първото нещо, което са направили, аз ще ви покажа и снимки, това е бил целенасочен взлом, а не опит на някой наркоман или бедняк да вземе някакви пари и вещи. Излезли са през входната врата, тъй като резервният ми ключ беше до вратата.
Ако някой е искал да открадне нещо, е можел да изнесе целия апартамент. Най-малкото - американският ми паспорт беше на достъпно място. Нито електроника, нито американски кредитни карти. Започнах да анализирам ситуацията и видях, че резервният ми ключ, с който очевидно са излезли, го няма. Както си бях с пакетирания куфар, го взех, отидох до радиото да си взема автомобила и заминах за Благоевград, където живее сестра ми. И така живях последната предизборна седмица - на куфар.
Не сигнализирах столичната полиция, защото знаех, че това щеше да бъде поето като опит да се компрометира радиото и генералния му директор, за търсене на някакви дивиденти. Консултирах се с няколко криминалисти, които ми казаха, че това, за което говоря, е опит за сплашване", казва в интервюто Балтаков.
Той разказал за случая по телефона на вътрешния министър Бойко Рашков, а след това и на премиера Стефан Янев, с когото се видял в кабинета му в БНР след едно негово интервю в радиото. Реакция или действия не последвали: "Междувременно се свързах със служебния вътрешен министър Бойко Рашков. Говорихме много накратко и му обясних набързо.
Казах му, че се притеснявам и че телефонът ми се подслушва, и бих искал да се видим на живо. Той каза "да, разбрах" и разговорът беше дотам. Няколко дни по-късно информацията стигна и до министър-председателя Стефан Янев, с когото се видях на 4 юли в кабинета ми, когато той беше дошъл за интервю в БНР.
Аз го поканих, за да споделя притесненията ми. Не последва никаква реакция на самата държава. Най-малкото очаквах дори от куртоазия някой да изпрати човек, за да обясня какво се е случило и защо се притеснявам и най-малкото да ми даде категорично становище, че това не е заплаха. За мен това е атака, опит за сплашване. Аз не съм параноик, но ако аз не съм сигурен за собствената си безопасност, как да доведа семейството си тук", обяснява Балтаков.
)