Коментар на Ивайло Дичев, професор по културна антропология в Алма матер. Темите, по които работи, са политическа култура, град, медии. Преподавал е във Франция, САЩ, Германия и др. Последната му книга е „Културни сцени на политическото“ Просвета 2019. Проф. Дичев е колумнист на Дойче веле, участник в публичния дебат. Заедно с колегите си издава онлайн списанието за културни изследвания „СеминарБГ.”
В либерализма Сорос е в сянката на гиганти като Лок, Монтестьо, Мил, да не прескачаме назад до Аристотел.
Употребата на обидата "соросоид" е проява на невежество.
Междувременно горкият Сорос, обявен за владетел на света, е на 90 години, да е жив и здрав.
Ако говорим за идеологии, Джордж Сорос е последовател на Карл Попър с неговите тези за отвореното общество, фалшификацията като научен метод и несъвършенството на човешко знание за историята. Ако говореха за попъроиди, щеше да има мегдан за сериозен дебат.
Ако пък имат предвид стипендиите, давани от фондацията на милиардера на НПО-та, студенти, роми, Станишев, Виктор Орбан... - тази работа приключи с присъединяването на Източна Европа към ЕС, а раздаваните суми са смешни в сравнение с еврофондовете например или американската военна помощ. Благодетели по света днес има много - Гейтс, Форд, норвежци, немски партийни фондации, Америка за България, Зукърбърг, появяват се и наши.
Всъщност обиждането на "Сорос" идва от нас, откъм американските евангелисти, които намериха последователи сред православните български лъжепатриоти. Тук тя върви с другата измислена наскоро простотия "джендър". „Соросоидите ни превръщат в джендъри - тревога, габвайте ятаганите!”
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)