Много е тъжно, че Слави нарича правителството „баница“

Гледали сте вече мега-интервюто на Слави от дивана. Имате идея накъде сме поели дружно, нали?

Я си признайте: ако, като бяхте деца, майка ви ви видеше да седите така пред хора, нямаше ли да ви обърше сопола с думите: „Я, седни прилично бе!“

Седнал като пре-пре-изморен бей на диванчето (понеже сценаристът Тошко се подиграваше на Джипко Бибитков, че се включвал от джипката…), Слави ни разясни нещата от живота и ни гледаше кисело, че въобще му се налага да се занимава с нас.

Колкото и пъти Христо Иванов да казва, че не искат постове, Слави и Тошко казват: ама те искат постове!

Ето: „Аз знам какво искат от ДБ – те искат постове, въпреки че твърдят обратното“.

Тая котка е куче, въпреки че мяука, слушайте ме мене, аз знам!

Как ще управляваш? Като слушаш само гласовете в собствената си глава ли?

Първо: предложението на Иванов, както знаем, е да се запазят някои от служебните министри, защото народът ги обича, а ДПС ги мрази. Слави каза „не“. После каза, че други играели за ДПС.

(или реши, че… те, ако са достатъчно умни точно тебе да те изберат, ще са достатъчно умни и на това да повярват, а? формулата работи, можеш всичко?)

Второ: дори да „предлага“, ето като какъв предлага Иванов – като лидер на политическа сила в Парламента, ето какъв. Като човек, за когото са гласували огромна част от българите, например в София – мнозинството.

Слави се държи все едно той и сценаристите му единствени са избрани от народа в тоя Парламент, а всички други едва ли не сами са се настанили там.

И освен това всички помним обещанието, че ще се водят диалози. Водене на диалог означава „аз казвам, ти казваш“, а не „аз говоря, ти слушаш“.

И още:

„Отиваш на избори, печелиш ги и тогава предлагаш“…

Ти да видиш!

А какво стана с „диалога“? Не бе, сериозно—какво стана с тоя „диалог“?

И така – лека полека – към вечния рефрен:

„В момента за съжаление всички са срещу всички. Ние не сме симпатични на никого“.

Е тва е… България не ме обича, а аз съм егати пича!

После:

„Излязоха ли факти за Асен Василев и Кирил Петков? Излязоха“.

Фалшиво.

Иначе… интегритет, а? Морал?

Пà, да не беше влизал в политиката! Не обичам жегите, ама ще ида да живея на Екватора! Страшна логика.

Честита ви демокрация!

Е, и?

Кое е страшното в случая?

Така се прави демокрация – с избори. Като не ставаш, те сменят. Като работата, която всички работим – ако не ставаме, ни сменят, както Слави си сменя сценаристите.

Като не може да работи, си отива – гласували сте за тях, не сте се женили за тях.

Да плашиш хората, които искат демокрация, с избори, е все едно да плашиш куче с кокал. Или това е „надъхване“ на лично неговия си електорат: не пускайте, че може да не спечелим следващите!!!

Няма значение колко пъти Иванов казва, че не иска министри, не иска назначения, иска диалог, да се седне и да се говори, да се знаят кои са кандидатурите, а не да се дава подкрепа за ще-видиме-кой-като-му-дойде-времето. Положението е: „Вервайте ми!“ и „Като му дойде времето!“ Е, да де – ама ние сме го играли вече това и не щем повече. Искаш подкрепа, казваш за кого. Общите приказки – за в шоуто, моля! Тука правилата са други.

Малко е тъжно и това, че евентуален премиер, демек: „лидер“ на държава, не може да си позволи да бъде по-висок, че не може да надскочи – един вид – нивото на партийната йерархия. Или… разбира се, всичко е случайно, това също е възможно, всичко е възможно.

А сега по въпроса с „баницата“… Много е тъжно, че Слави Трифонов нарича спечелването на изборите и възможността да направи правителство „баницата“. Но за малко по-паметливите, които си спомнят демонстрираните от него самия ценностна система и идеали, че и кои му бяха „идолите“, не е изненада, че властта е „баница“.

Да се криеш от медиите, които задават истински въпроси, а да даваш „интервю“ пред собствения си служител от вас си, по анцуг, е несериозно, подигравателно, пренебрежително, унизително за хората, демонстрира страх от отговорност, неуважение и най-вече една бутафорна дерибейщина, която е просто продължение на манталитета на беге политика от 1944 г. насам. В тоя смисъл: „и т.н.“ е едно много успешно наименование на политическия продукт на Слави.

А и айде да си говорим за „спечелването“. С тая избирателна активност е спечелил около 1/10 от гласовете на българите. Една десета! И сега се бие в гърдите, че той ще казва, че само той има право да казва, че той ще управлява, както реши, другите ще слушат и изпълняват. Алоооооооооуууу, консерваторията! Това не е демокрация, а тъпа, дебилно тъпа диктатура!

Не, не са излезли. Излезе зле скалъпено обвинение, веднага след като от ДПС казаха, че не ги искат. Стана ясно, че се говори за отдавна разрешен търговски спор – такива има между фирмите нон-стоп, нали уж беше бизнес-ориентиран човек Слави, трябва да го знае.

„Неговите хора“ обаче: Петър Илиев и Пламен Николов, се оказаха със сериозни „петна“ в биографиите. Единият е плагиатствал от колега, а на другия автобиографията му навсякъде е различна и май сам е дописвал в Wikipedia, където има сигнал от потребители, че автор с име “Nikolov p” си позволява да премахва информация.

И най-любимо на драгия зрител е обяснението защо не се появява в публичното пространство: защото му писнало. „Повече от 20 години всеки ден съм бил по телевизията. Сега се наслаждавам на възможността без да присъствам толкова много в публичното пространство“.

Отсега си се даде заявка, че положението е: каквото аз кажа, къв си ти бе, кви сте вие бе; и ще ни управляват от дивани и по фейсбук, фигурантите ще изпълняват ролята на бушони и толкова. Вие му гласувахте, той си седна на дивана, че е изморен от толкова водене на предавания, и ще ви управлява дистанционно чрез други хора, които нямат нищо против – в името на кариерното израстване – да го играят бушони.