ИТН начело на България: защо звучи опасно

Тъжно-страшно

Да се поставим за малко на тяхно място. Ето как изглеждат нещата към днешна дата.

Ако приемат

Ако не приемат

Впрочем, това се вижда отсега. Забелязвате ли например, че по стара ченгеджийска традиция Христо Иванов лека-полека е вкарван в някогашната роля на Иван Костов - на човека, виновен за всичко. Еднакво ненавиждан и от Борисов, и от ДПС, и от Трифонов.

Какво да се прави?

"Далече сме от мисълта да строим поведението си в преговорите за правителство по това кой какво очаква от нас и с какво ще бъде щастлив", каза тези дни представител на тази партия. Е, трябва да им стане ясно, че и те ще получат същото отношение.

Отстрани погледнато, ситуацията около евентуалното бъдещо правителство на „Има такъв народ” (ИТН) е доста смешна. Някакви хора без никакъв опит, но за сметка на това със съмнителен потенциал за тая работа, страшно се мъчат да прикрият тези обстоятелства, като със строго изражение обикалят студията (или се записват на видео от къщи) и се правят да изглеждат важни и умни. Но не им се получава много-много…

Не е лесно обаче да се погледне ситуацията отстрани, ако, щеш-не щеш, живееш (или си част) от нея. Тогава тя изглежда по-скоро тъжно-страшна. Понеже въпросните хора тепърва ще се учат как се прави политика и как се управлява държава. И ще се упражняват за наша сметка и на наш гръб. Като начинаещ хирург, който се упражнява върху живо тяло без упойка.

При досегашните условия означава да поемат и да носят отговорност за неща, за които никой не ги е питал и които не зависят по никакъв начин от тях. За някакви най-общо и устно формулирани намерения (без конкретна програма и ангажименти) и за някакви напълно неизвестни им лица, с които никой не си е направил труда дори да ги запознае (камо ли да им иска мнението).

Като стана дума за лицата: аз например, ако бях на тяхно място, бих изпитвал силно недоверие към човек, който се е явил на кастинг за политици в лековато телевизионно шоу. Дано да се лъжа в конкретния случай, но от опит знам, че по принцип склонност към подобен род изяви имат хора с прекомерно голяма амбиция и със съмнителна самопреценка за собствените си възможности. Именно така, леко комично, изглежда човек, който има самочувствието да каже за себе си: "През последните десетилетия управленците у нас страдат от липса на теоретична подготовка. Аз я имам".

Ако пък решат друго, на всяка крачка и при всяко гласуване в бъдеще тази подкрепа трябва да бъде строго критична - само за онова, което отговаря на политическите приоритети и разбирания на подкрепящите. Те не бива да дават повече, отколкото получават. Щом ИТН отказва да прави компромиси, не бива и да получава компромиси. Щом отказва да гарантира стабилност, не бива и да получава такива гаранции.