ИТН и Слави Трифонов: истинските сценаристи са зад кулисите

Не е само от незнание и неможене

Особено когато нямаш абсолютно мнозинство в парламента, което да ти дава някакво право да претендираш, че си пълновластен собственик.

Дали зад Слави Трифонов не стои някой друг?

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло. Същото се отнася и за редакцията на Novini.bg

Докато следим динамиката на декорите и сгорещяването на репликите, сценарият на постановката неусетно се е променил. Противници на „Има такъв народ“ са вече не бившите управляващи и ДПС, а другите протестни партии и най-популярните министри от служебния кабинет. Връзката на партията на Слави Трифонов с „Демократична България“ и „Изправи се БГ! Ние идваме!“ е почти скъсана. Предизборните демаркационни линии с БСП са заличени и засега "столетницата" е единствената сигурна формация, която ще подкрепи кабинета на Пламен Николов.

Една от причините за този обрат е съвсем разбираема - комплексираното незнание и неумение как се правят нещата води до озлобление към онези, които ти посочват грешките. Все пак двама кандидат-премиери - Николай Василев и Петър Илиев, бяха отрязани от протестните партньори. На всичко отгоре съпредседателят на ДБ прояви неблагоразумието да вдигне летвата за новите министри, като препоръча на ИТН ако не директно да вземе служебните министри Кирил Петков, Асен Василев и Николай Денков, то поне наследниците им да не са под тяхното ниво. Последва координирана атака към финансовия министър от ДПС и ИТН.

От кумова срама ИТН все пак отстъпи и се отказа от идеята да представи кандидат-министрите си директно на президента, като обяви, че имената им ще бъдат оповестени на партиите, от които се търси подкрепа. Но дали това няма да е само проформа? Защото цялото поведение на ИТН досега следва линията: ние сме спечелили изборите, ще управляваме сами, ако искате ни подкрепяйте, ако не - отиваме пак на избори. Да оставим настрана фалшивото самочувствие на победител - ИТН спечели изборите с най-малко гласове в цялата ни демократична история след 1990 г., има едва 65 депутати и реално представлява около 10 на сто от пълнолетното население. А фактът, че не търси диалог с онези, които обявява за съмишленици, хвърля тежки съмнения върху това дали изобщо смята да извършва промените, за които призовава заедно с ДБ и ИБНИ.

Останалите партии на протеста обаче също си имат избиратели, като тези на „Демократична България“ са доказано свръхкритични. И тъкмо заради тях лидерите им няма как да подпишат празен чек за правителство, което ще води неясно какви политики и ще е съставено от министри, извадени като зайци от цилиндър. Колкото и красиви да са им ушите.

Така че политическото поведение на ИТН е противоречиво не само от незнание и неможене. От самото начало то залага на единствения си коз - вие ще сте виновни за евентуални нови избори, щом не ни подкрепяте. И цялата борба сега е как да убеди собствения си електорат в своята правота и в алчността и арогантността на партньорите от протестните формации.

Какъв ли ще е този електорат, който ще приеме кабинет на ИТН, подкрепен активно от БСП (чрез гласуване в пленарната зала) и пасивно от ГЕРБ (чрез отсъствие от залата и сваляне на кворума). Или пък ще отиде за трети път на избори, само защото Христо Иванов много обичал да се меси в съставянето на правителството на Слави Трифонов. Колцина ще останат наивниците, за които Слави Трифонов, явяващ се пред публиката в образ на холограма и с глас на радиоточка, е един невинен самотник, който е спечелил изборите, но не знае как да продължи и затова изнервено импровизира.

Хайде малко повече хора да започнат да свързват фактите с логиката и да се запитат дали зад Трифонов не стои някой друг или нещо друго и затова сега близо 660 000 души гледат съвсем друга пиеса от тази, за която си бяха купили билети на 11 юли. Все едно е дали става дума за политинженерен проект за запазване на статуквото чрез пореден популистки маньовър, или за прекалено повярвали си шоумени, приели сериозна инвестиция, на която ѝ наближава падежът. И в двата случая истинските сценаристи са зад кулисите.