Красимир Кумчев за novini.bg: За българското земеделие е нужно ноу-хау как да не се краде

Какво трябва да се направи, за да се излезе от този омагьосан кръг, ме питате. Преди 9 години публикувах методика:

Ядем скъпи пластмасови плодове, зеленчуци и месо, продавани в големите търговски вериги, а сергиите с родни производства съвсем са на изчезване. Защо държавните институции от години нехаят за българските производители на плодове и зеленчуци, нямат ясна стратегия за развитието на този сектор, свързан с храната, която е знайно, че е основен източник на добро здраве. Разговарям с Красимир Кумчев, земеделски производител, агроексперт и консултант. Той бе номиниран за Фермер №1 на Златна Тракия.

Ядем пластмасови вносни плодове и зеленчуци, защото на практика ние вече почти нямаме производство на български. Аз от години се срещам с наши политици, с президент, с премиер и т.н. и винаги обяснявам, че се намираме в продоволствена криза., тъй като само 15 на сто от месото, плодовете и зеленчуците се произвеждат у нас.

Въпреки, че ние, производителите от сектора, непрекъснато вдигаме аларма, нещата не се променят към по-добро. Ужасяващо е също така, че бавно и полека съсипваме нашите български сортове. Ако едно холандско семе за домат, се отглежда тук, то ще има по-добро качество, отколкото в Западна Европа. Категоричен съм обаче, че този вкус не е като на някогашните български домати.

Ще дам пример от собствената ми практика: през 2003 година бях първият фермер на Тракия, номинация за Плавдив,Смолян и Пазарджик. Тогава моята фирма произвеждаше около 60% от семената на сорта пипер „Куртовска капия”. Този пипер за близо 20 години просто изчезна. В света до момента няма селектиран сорт от този зеленчук, който да съдържа по-голям процент червено сухо вещество от този сорт. Той не е селектиран в научен институт, а от народа през годините. Това беше един уникален български сорт, но добивите от него са два пъти по-ниски от тези като „Турска капия”, „Македонска капия” и т.н.. Пазарът определи, че не е изгодно да се продава нашият уникален сорт, за производителите това обстоятелство не е изгодно и спряха да го отглеждат. Но тъй като заради вкусовите качества, потребителите продължават да го търсят, по пазарите масово лъжат, че им продават от тези чушки. Всъщност някои земеделци започнаха да селектират върху „Куртовска капия”, получават по-големи добиви, ама вкусът е далеч от този на оригинала.

Съжалявам, че в публичното пространство толкова малко се говори, че качеството на храната е в основата на човешкото здраве. Когато се говори за развитието на селското стопанство, винаги трябва да се започва от тази гледна точка. Ние трябва да сме продоволствено независими, защото живеем върху златна земя. Енергийно не можем да сме независими, но

Преди време бях в Палма де Майорка и се заех да разгледам какви плодове и зеленчуци ядат и на какви цени ги пазаруват. Ще ви дам пример само с доматите. Едните, видимо като пластмасови, струваха 1,19 евро за кг. В съседство пишеше „Български домат”, произведен в Испания, цена 5 евро за кг. Какво ни пречи ние, върху нашата плодородна земя, да произвеждаме тези домати и да ги продаваме в страните от ЕС? А ние тука ядем хем пластмаса, хем за много пари, защото ни вкарват боклуците от Европа. Никога няма да проумея защо в края на септември, когато се прибират нашите родни ябълки, някои от големите вериги тук правят „Фестивал на италианската ябълка”!? Що за безумство е това?! Цената беше по 4 лв. за кг., а реколтата, която пробутваха тук, беше от предходната година. Нас ни изнудват да продаваме по 1,30 лв. за кг, а те за 4 лв. Тогава аз вдигнах голям шум, обаждах се и говорих с кого ли не и се оказа, че от централата на една конкретна верига са им наредили докато не похарчат италианските и полските ябълки, да не купуват нашите. Мисля, че този пример е достатъчно показателен.

Тя се основава на това субсидиите да се дават не на декар, не на брой животни и т.н., а за произведена и продадена продукция. Т.е., ако не можеш да продадеш, да нямаш право на субсидия. Логиката е следната: за да получиш субсидия, ти трябва да пуснеш финансов документ – фактура. Тези документи трябва да се пазят 5 години. Масово се лъже към момента, пишат 2000 декара домати, а на полето няма и един корен, правят се фалшиви фактури за минимум добив, защото това се изисква, а наесен - дълбока оран и всичко се заличава, следите са заметени. При моята методика това няма да е възможно, защото контролните органи могат да проверяват какво се е правело и преди 1-2-3-4-5 години и документите трябва да се пазят. Има много още за предотвратяването на лъжите и измамите в селското стопанство, за които накрая предложението е мошениците да не получават земеделски субсидии 10 години. Това би могло да разчисти терена за съвестните производители в бранша. Те си знаят как да действат съгласно всички европейски разпоредби, докато хората отвън не са така детайлно запознати.

Също така не е нужно някой отвън да им казва как да използват земеделската субсидия. Сега системата е така направена, че да ги има едни хора в министерството, които нищо не разбират от земеделие, ама могат да пишат проекти и този порочен кръг от години се върти така в една посока - невярната. Твърдя убедено, че аграрна реформа може и трябва да се направи. Моето ноу- хау, което съм сигурен, че ни трябва, обаче явно плаши хората от властта, има един „недостатък”, че при него не може да се краде. И затова вече 9-та година отлежава в прашни чекмеджета. А същевременно българите ядем скъпи, пластмасови плодове и зеленчуци и сме най-болната нация в Европа.