Жътвата на 2021 година стартира с доста прилични добиви и приключва по същия начин, а очакванията са за рекордна реколта от пшеница 2021 г., сочат данните, предоставени на БТА от Министерството на земеделието, храните и горите. От там информираха, че към 22 юли са ожънати 832 314 хектара с пшеница и са произведени 5 032 443 тона зърно, при среден добив - 605 кг/дка.
До момента с ечемик у нас са реколтирани 122 756 хектара, което представлява около 90 на сто от площите за реколтиране, съобщиха от МЗХГ. Произведени са 662 377 тона ечемик, при среден добив 540 кг/дка. За сравнение, за 2020 г. полученият среден добив от ечемик е 420 кг/дка. По оперативна информация са реколтирани 100 426 хектара с рапица, като от тях са добити 284 749 тона рапично семе и средни добиви от 283 кг/дка.
Към настоящия момент от ведомството определят състоянието на посевите с царевица и слънчоглед като добро. Развитието на земеделските култури в по-голямата част от полските райони протича при задълбочаващ се дефицит на почвена влага и наднормени температури, коментират от ведомството. Падналите валежи през второто десетдневие на юли бяха локални. На места в северозападните райони те достигнаха и надвишиха нормите за месеца, като във Враца достигнаха 56 л/кв.м., в Монтана - 100 л/кв.м. и Драгоман - 73 л/кв.м. Там съответно и дъждовете наводниха земеделски участъци. В по-голямата част от Южна България валежите бяха без стопанско значение, посочиха от МЗХГ. По оценка на експертите обаче, екстремно високите температури в момента се отразяват неблагоприятно върху фертилността на полена при слънчогледа и средноранните хибриди царевица.
На въпрос - какви мерки ведомството предприема спрямо болестите и неприятели, от които най-много са засегнати пролетните култури, от там отговориха, че по данни на Българската агенция по безопасност на храните към 5 юли разпространението на основните болести и неприятели по пролетните култури като листни въшки, царевичен стъблопробивач, сив царевичен хоботник, фома, алтернария, сиво гниене, ръжда и др., е в ниска степен, под прага на икономическа вредност. Извършват се предпазни растителнозащитни третирания, уверяват от ведомството.
На въпрос за качеството на пшеницата от министерството посочиха, че имайки предвид по-късното стартиране на жътвата, все още няма представителност на извадката проби, за да се даде оценка за качеството на прибраното зърно. Според експертите обаче, прогнозните количества ще са напълно достатъчни за покриване нуждите от зърно в страната и за износа.
По данни на борсите тази година и цените на пшеницата са много добри - 320-340 лв. за тон. Според експерти, поскъпването на цената на зърното до края на 2021 година и началото на 2022 година ще се стимулира от инфлационни рискове на международните пазари. Един от основните показатели, който е в подкрепа на тази тенденция, е това, че за да укроти инфлацията и поскъпването на цените на вътрешния пазар в Русия, от месец там са въведени нови експортни такси и мита за износ на руско зърно. И тъй като Русия е най-големият износител на зърно в глобален мащаб, липсата на износ ще се отрази на регионалните експортни сделки в Украйна, Ръмъния и България, прогнозират борсовите експерти.
По предварителни данни на НСИ /обхващащи цялата търговия със зърнени култури - по морски, речен и сухоземен път/, през периода юли 2020 г. - април 2021 г. от страната са изнесени общо 3 138,2 хиляди тона пшеница, 306,7 хиляди тона ечемик и 192,4 хиляди тона рапица. Сравнявайки с аналогичния период на предходния сезон, експортът на пшеница и рапица намалява респективно с 33,8 на сто и 47,5 на сто, докато при ечемика е налице увеличение с 5,5 на сто.
При настъпили поражения от неблагоприятни климатични събития, земеделските стопани могат да подадат заявление в Общинските служби по земеделие за извършване на оценка на щетите от Експертна комисия и издаване на съответния протокол, напомнят от МЗХГ.
При слънчогледа протича фаза "наливане на семената". При царевицата се наблюдават различни фази - от "цъфтеж и изсвиляване" при късните хибриди до фаза "млечна зрелост" при ранните хибриди царевица. В някои райони на страната са отчетени щети в различна степен от градушки и проливни дъждове върху посевите с царевица и слънчоглед, като техния размер към момента не е висок, спрямо засетите площи.
За сравнение с реколтата през 2020 г., тя беше със средни добиви от 392 кг/дка, което представлява увеличение с 64 на сто, така че очакванията са за рекордна реколта от пшеница през тази година, коментираха от земеделското министерство. До момента са ожънати 70 на сто от площите за реколтиране с пшеница. Очакваното производство е в рамките на 6,5 млн. тона пшеница.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)