Ваксините са толкова безопасни за хората с неврологични проблеми, колкото и за всеки друг човек

COVID-19, ваксините и децата: Какво трябва да знаем?

Каква е разликата между ваксините срещу COVID-19?

Какви са страничните ефекти при ваксините?

Какво е важно да знаем за ваксините срещу COVID-19?

МИТОВЕ vs ИСТИНА: Ваксините срещу COVID-19

Информация за ваксините срещу коронавируса:

Лечението на COVID-19 включва антивирусни, имуномодулаторни и имуносупресивни средства, които могат да имат междулекарствени взаимодействия с някои антиепилептични медикаменти. Необходимо е оптимизиране на дозите на тези медикаменти.

Страдащите от хорея на Хънтингтон, болест на Паркинсон или от деменция са особено склонни към респираторни инфекции или пневмонии и се съветват да спазват стриктно всички предпазни противоепидемични мерки, заявява проф. Масларов.

Ваксините срещу COVID-19 са толкова безопасни за хората с неврологични заболявания, колкото и за всеки друг човек според невролог. Това съобщиха от пресслужбата на Министерството на здравеопазването, цитирайки проф. Димитър Масларов, началник на Клиниката по нервни болести в Университетска Първа МБАЛ "Св. Йоан Кръстител" в София. По думите му имунизацията е дори по-полезна за тях, тъй като боледуването от коронавирусната инфекция е с непредсказуема тежест и изход.

Сред всички известни до момента синдроми, острата енцефалопатия е най-често срещаният неврологичен синдром, който се проявява при 50 до 80 на сто от пациентите. Този процент се увеличава с възрастта и при пациентите, лекувани продължително в условията на реанимация. Продължителният престой в интензивно отделение може да причини развитие на енцефалопатия, невропатии и миопатии. Преживелите дългосрочно лечение в интензивно отделение трябва да се оценяват за когнитивни увреди, психическа и/или физическа инвалидизация, за да се предотврати т.нар. "синдром след лечение в интензивно отделение".

Астроцитите са част от клетките, които изграждат мозъка. Те осигуряват хранителни вещества на невроните и поддържат нормалната мозъчна функция. Астроцитите могат да бъдат уязвими, дори да не са заразени от вируса и вероятно функционират неправилно в резултат от засягане на генната експресия. Инфектираните астроцити могат да обяснят някои от неврологичните синдроми като умора, депресия и "мозъчна мъгла".

Доскоро се е възприемало, че кръвно-мозъчната бариера пречи на директното проникване на вируса към централната нервна система. Нови доказателства показват, че вирусът може да атакува директно невроните, да намали притока на кръв към структурите на централната нервна система или да задейства производството на имунни молекули, които да увредят мозъчните клетки.

Към ваксиниране на пациентите трябва да се пристъпи в първия възможен момент, когато те не са в тласък или обостряне на основното неврологично заболяване или някое от придружаващите заболявания. Решението кога и с какъв препарат ще се извърши ваксинацията трябва да бъде след обсъждане с лекуващия невролог и/или друг специалист, препоръчва проф. Масларов.

Пациенти с невромускулни заболявания, особено такива засягащи дихателната функция, трябва да се ограничат в домовете си, за да се запазят от инфектиране, тъй като се очаква въздействието на респираторната инфекция да бъде по-сериозно, отколкото върху общата популация.

Пациентите с болест на Паркинсон трябва приоритетно да се ваксинират, тъй като повечето от тях са възрастни, страдат от едно невродегенеративно, прогресиращо заболяване и са изложени на по-висок риск от тежко боледуване от COVID-19 и повишен риск от смърт. Болните от множествена склероза също трябва да бъдат насърчавани да се ваксинират, след като бъде направена персонална оценка на състоянието и провежданата клетъчно-изчерпваща терапия.