Проф. Ана Кочева: Безмилостно ще е, без извинение!

- Ма цяла гудинъ яд’ем зъмръз’енъ, пък сига си й другу тукъ на мясту, дукът йе прясну улувенъ!

- Пак в унуй рибнуту дъ ид’ем, ас ши си хапнъ сьомгъ.

- Ришихти ли къд’е ши убядвами дн’ескъ?

- Стига ма, с таз сьомга, ти па другу ни знайш!

Народопсихологичен коментар от плажа в разгара на летния сезон, направен от проф. Ана Кочева от Института за български език при БАН.

Безмилостно ще е, без извинение! Претъпкан, вече почти недишащ летен курорт, безобразно и нечовешки натъпкани плажове и улици, гъмжило от хора всякакви.

И трите са преметнали балдър връз балдър, оголили са бузи и сладострастно смучат бледорозови смутита. Очилата им закриват почти целите лица, които преди намесите нищо чудно да са били по-мили и симпатични.

Пази, Боже!!! И не, не съм на море в Норвегия!!!

Това беше лирическото отклонение!

Фонетиката за миг ме кара да помисля, че са местни, обаче съдържанието моментално ликвидира подобно съмнение. Черноморки никога не биха стигнали до такива колосално аналитични умозаключения:

вървя, с усилие слаломирайки, през плажа, а погледът ми задължително пада върху няколко фрапантни с еднаквостта си, относително млади жени – гордо развяват под сламен чадър задължителните свръхкубици цици, перхидролени екстеншъни и цъфнали напред едри, свръхсочни джуки, които се поклащат с вятъра, подобно шкембето на кир Михалаки, дето обичайно завивало като гемиджийско платно преди него на ъгъла. Той обаче е герой от публицистиката на един автор, за чието съществуване въпросните моми може и да са забравили, тъй че и Михалаки го подминаваме набързо!