"Тази оценка е реципрочна на оценката на предходния кабинет и показва обществено успокояване. То личи и в отговорите на традиционния за "Галъп интернешънъл болкан" въпрос, като цяло, накъде върви България", отбелязват анализаторите. В този въпрос от десетилетия преобладават негативни отговори, но в последните месеци техните дялове спадат и започват да се връщат на нивата преди коронавируса и политическата криза в страната.
Общата оценка на служебния кабинет на Стефан Янев е положителна, 58,9 процента го одобряват, а 28,8 не го одобряват. Останалите се колебаят. Това показват данните от проучване на "Галъп интернешънъл болкан", цитирано от БТА.
Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Изследването е осъществено "лице в лице" с таблети между 30 юни и 7 юли сред 1010 пълнолетни българи.
Личното доверие в Румен Радев е 64,3 процента, а недоверието е 22,2. 12,5 процента се колебаят, а само 1 процент не са чували за Румен Радев. Основните /и почти единствени/ опоненти на Радев са привържениците на ГЕРБ. "Доверието в Радев в последните месеци на практика расте - вероятно причината са именно действията на служебния кабинет", коментират от "Галъп". Така Радев запазва мястото си на най-харесвана фигура в българския политически процес и на единствена фигура с положителен рейтинг, т.е. доверие, надвишаващо недоверието.
Проучването е проверило и отношението към ваксините - в момент, в който се отбелязва начало на ръст на отчетените случаи на коронавирус у нас. Ваксиниран/а съм с една доза от ваксина срещу коронавирус, казват 4,2 процента от българите. Че са ваксинирани с две дози твърдят 16,7 процента, или около 900 хиляди души от общо около 5,5 милиона трайно живеещи у нас пълнолетни - както сочи и официалната статистика, отбелязват от "Галъп". Не съм ваксиниран/а, но ще се ваксинирам срещу коронавирус, твърдят 27 процента. Че не са ваксинирани и няма да се ваксинират срещу коронавирус споделят 41,8 процента. Около една десета се затрудняват да отговорят. "Данните са декларативни, но практически се покриват с официалната информация", коментират социолозите.
Сега 26,3 процента казват, че страната върви към по-добро, при 52 процента, които намират, че върви към по-лошо. Само преди месеци обаче, през отминалата есен, дяловете на позитивно настроените бяха слезли до нива около 16 процента, а на негативно настроените се бяха повишили дори и до 67, се отбелязва в проучването. По-късно рутинизирането на политическата ситуация доведе и до известно успокоение, което продължи да се утвърждава с резултатите от изборите и с идването на служебния кабинет - като популярна форма на управление.
Одобрението преобладава при всички изследвани обществени слоеве, с изключение на привържениците на ГЕРБ. Равносметката от дистанцията на времето тепърва ще става важна. "Обикновено за масовото съзнание са необходими и повече месеци, за да се достигне достатъчна разпознаваемост и запознатост", посочват социолозите.
Сравнително високото число на откази от ваксинация се дължи на комплексни фактори, като не на последно място вероятно идва и високият дял на преболедувалите у нас, коментират от "Галъп". Делът на отказващите ваксинация преди предходната вълна на вируса е бил 48 процента, малко по-висок в сравнение с юли.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)