Пострадали от наводненията в Германия: “Изгубихме всичко за една нощ“

Безпрецедентна солидарност

Всички спестено е отивало за къщата

Хората не са спали от близо седмица

Жителите на засегнатите райони се борят с огромните кални маси. И докато по главните улици военните с танкове помагат за разчистването, в по-малките улици и градини се действа с трактори и багери.

Техният съсед Вилфрид Каспер не е могъл да направи нищо, за да им помогне, тъй като в противен случай самият той е щял да бъде отнесен от водата. Нито пък е можел да извика помощ, защото по това време телефоните вече не са работели.

Къщи, пометени от водните маси, планини от боклук и унищожени мебели, разпръснати из улиците, потънали в кал. Войници, пожарникари и доброволци, кръжащи във въздуха хеликоптери, търсещи ранени и загинали. Така изглежда ежедневието на хората, живеещи в долината на река Ар в Германия от средата на миналата седмица насам.

В тежко пострадалата от наводненията община Шулд, където на място се запозна с пораженията, канцлерката Ангела Меркел определи ситуацията като “зловеща” и очевидно беше ужасена от видяното: “Дори бих казала, че немският език е беден, за да опишем тази разруха“. Според първоначалните изчисления, само в община Шулд със 700 души население щетите възлизат на 48 милиона евро.

Валтер Пюрлинг живее на брега на река Ар в община Инсул, която също е тежко засегната от наводненията. 57-годишният мъж изглежда като човек, който трудно може да бъде изваден от равновесие. Но първото впечатление лъже: Пюрлинг признава, че сега често се чувства депресиран. Първоначално се е заел да почиства къщата си от водата и калта, действайки като машина. Работата му помага да не изпадне в отчаяние. Но все по-често се пита как изобщо ще се справи с всичките поражения. Защото някак трябва да продължи напред.

Животът трябва да продължи, си казва и Петра Грюндлер. Но как точно, тя не знае. През сълзи 51-годишната жена разказва как водата е унищожила всичко, което са изградили със съпруга ѝ. Дълги години са пестили, за да си имат къща. Лишавали се от почивки, за да я стегнат. Само преди две седмици говорили за това, че най-трудното вече е зад гърба им, и че дори вече могат да помислят и за почивка. Но за една нощ всичко се преобръща – вече не притежават почти нищо.

Мануела Гьокен от Инсул разказва как през уикенда дошли млади хора, които питали как могат да ѝ помогнат. Напълно непознати, дошли, за да ѝ подадат ръка. Докато разказва това, гласът ѝ трепери – радост и тъга едновременно в тежко засегнатите от наводненията райони.

Петра Грюндлер разказва за онази кошмарна нощ. Огромното количество вода не ѝ позволило да напусне дома си. Казала на сина си да я остави и да се спасява, но накрая успели заедно да избягат през една стълба. Решили да потърсят спасение на най-високата точка в населеното място - върху моста над река Ар. Но съвсем скоро той бил разрушен от придошлата вода. Така майка и син били заклещени като в капан от водните маси, успели да ги спасят едва на сутринта.

Пострадалите хора от долината на Ар разказват през сълзи за сполетялата ги трагедия. Сълзи от умора, тъга и безпомощност. Но и сълзи на благодарност за проявената солидарност. От цяла Европа пристигат дарения, хотелите в района приемат пострадалите, доброволци пристигат, за да помагат при разчистването.

Сега, когато слънцето напича, битката срещу калните маси става още по-трудна, тъй като засъхналата кал трудно се изгребва. Затова на много места се налага каните маси да се поливат, за да бъдат разчистени. От друга страна, в много общини все още няма течаща вода. Но това не е единственото нещо, което затруднява работата. Физическото и психическото натоварване през последните дни вече си казва своето: много хора почти не са спали от сряда насам.