Декапитацията „Пирогов“

Нито им беше там мястото, нито им подхождаше.

„Пирогов“ е институция. Толкова важна, че може да се обособи като отделно министерство. Затова е и много важно кой ще ръководи тази болница.

който влезе в джипката не може да се прави на надпартиен.

Генерал от нечия армия е.
Декапитацията е налице. Неприятна и необратима. Но много е важно след декапитацията да не последва децимация. На незнаещите няма да обяснявам този термин. Открийте си го сами. Ще ви хареса.

Уж невинно деяние, но то показа, че директор почти със статут на министър се постави в пряка и несвенлива услуга на джипката. Може би е бил принуден или пък му е харесвало – нямам представа, а и не очаквайте той да се обяснява.

В този кратък миг професорът от медицинско лице се превърна в политически субект. При това субект с много конкретен поляритет. Пред очите на цяла България двамата с тогавашния министър на здравеопазването висяха на задните седалки по асфалтираните пътища на родината.

Всичко изглеждаше някак подредено. Политподредено. Ненужно, показно и дразнещо, дразнещо, дразнещо. Ако професорът си беше седял в кабинета това, което виждаме нямаше да се случи. Рядко дават политическа фира хора, запазили политически неутралитет. Но когато посрещаш висшестоящите менискуси на крака, не се нарича неутралитет.
Затова сега наблюдаваме чегъртане. Чисто политическо. Цялата олелия с отчетите, пътеките и т.н. е очевиден претекст. Не, че не е вярно, но това е част от контролирания хаос. Навремето римляните са измислили претекстът, когото са искали да нападнат някой народ и да го завладеят. Я религията нещо не му е наред, я моралът не е подобаващ. И хоп - война. В последствие никой не се тревожи за религии и морал.
Това е логиката и на всяка политическа борба. Ако избиеш генералите на противника – печелиш. Затова,