Какво ще стане след изтеглянето на САЩ от Афганистан

2. Убити са 3 800 контрактори /цивилни и военни наемници/ на НАТО-вския контингент;

3. САЩ са изразходвали 2.26 млрд. долара;

4. Убити са между 66 000 и 69 000 войници от афганистанската армия. В момента тя наброява около 200 000 души.

5. Убити са 84 000 бойци на движението талибани и групировки, които са техни съюзници;

6. 2.7 млн. афганистанци са напуснали своята страна;

7. 3.2 млн. афганистанци са напуснали своите домове, за да се заселят в други райони на страната.

Каква е равносметката след изтеглянето на САЩ от Афганистан? Коментар за novini.bg на проф. Владимир Чуков. Той е известен арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма.

Изтеглянето на САЩ от Афганистан е причина за опасенията на съседните държави

На този етап официалните заявления силно противоречат на реалните действия на терен.

Проблемът е, че

Според арабската служба на BBC от 2001 г., когато за пръв път американската армия направи десант на афганистанска земя и свали режима на талибаните в Кабул до този момент, когато се извършва окончателното изтегляне, САЩ са понесли следните загуби:

Ако Русия се страхува за стабилността на своите съюзници в Централна Азия /Москва вече изтегли своите дипломати от консулството в Мазари Шариф/, то Пекин също прави всичко възможно, за да съдейства за създаването на стабилно управление в Кабул. Между двете държави има една къса сухоземна граница от 76 км, на която няма КПП.

В същото време Китай се опасява от активизирането на нейното нелегално прекосяване, тъй като тя граничи с населенения с уйгури китайски автономен район Синдзян. Нещо повече, в Пекин не са убедени, че могат да се доверят на каквито и да е споразумения с талибаните относно уйгурите в Китай.

Западни наблюдатели предполагат, че Пекин ще действа индиректно чрез Пакистан, за да постигне максимално взаимодействие с талибаните. Заедно с това нееднократно лидери на талибаните подчертават, че искат да бъдат признати от международната общност и търсят китайски инвестиции в Афганистан. Говорителят на бунтовническото движение Сухейл Шахин заявява пред Франс прес, че „те искат да установят добри отношения с цял свят. Ако която и да е държава иска да открие нашите мини, то тя ще има нашата добронамереност. Ние ще предоставим добри възможности за инвестиции.“

Много интересен е фактът, че талибаните не се забавиха да превземат основния КПП на афганистанско-пакистанската граница. Властите от Исламабад прогониха нахлулите на тяхна територия бягащи афганистанци, след промяната на контрола в този регион. В същото време специалисти припомнят, че през него

Пътят от него стига до пристанище Карачи – икономическата столица на Пакистан. Счита се, че от него излиза най-голямата част от афганистанския бял прах, с дестинация по цял свят. Така се получава парадоксът на две съседни пакистански пристанища. Едното – Гуадар, е вратата на китайската икономическа-геополитическа инициатива „един пояс, един път“, а другото – бившата столица Карачи – портът за износ на смъртоносния бял прах, чието производство е гръбнакът на афганистанската икономика и поминък за огромна част от афганистанското общество. Още по-парадоксално е, че двата канала се пресичат някъде на територията на средноазитската държава.

на Средна Азия, част от която са афганистанските талибани /има се предвид пакистанските талибани и техните съюзници/, е много трудно да бъдат контролирани на 100% от ръководството в Афганистан. Така например пакистанските талибани са срещу властта в Исламабад, а сред техните съюзници е „Армията за освобождение на Белучистан“. Последната е срещу китайските инвестиции в Пакистан и особено срещу пристанището Гуадар, което е на територията на пакистански Белучистан и е основно звено в инициативата „един пояс, един път“.