Д-р Борис Велев: Следващата важна задача на политиците е да си върнат доверието на българския народ

Да бъде намалена политическата квота във ВСС е следващата мярка за налагане върховенство на правото. „Съответните колегии – прокурорска и съдийска, да имат мнозинство и да могат да решават самоуправлението си, без да са зависими от политически влияния“.

Републиканци за България ще работим за държава с правила, за равно прилагане на закона, спрямо всички граждани. Само така България ще излезе от дълбоката икономическа и морална криза, в която се намира. Нашето верую е да наложим нов морал в българската политика и да излъчим хора, достойни за управлението на страната. Това каза в предизборен диспут по телевизия „Евроком“ водачът на листата на ПП „Републиканци за България“ в 25 МИР – София д-р Борис Велев.

В заключение Борис Велев изтъкна, че Републиканци за България изповядват европейски ценности и считат, че България се намира там, където трябва да бъде върху политическата карта на света. „Трябва да задълбочаваме интеграцията си в ЕС“, каза водачът на листата в 25 МИР.

Въвеждане на индивидуалната конституционна жалба е първата от конкретните мерки, предвидени от Републиканци за България, за укрепване принципа на върховенство на правото. „Това е механизъм, не само за защита основните права на гражданите, които те лично могат да упражнят по този начин, но и много важен инструмент за развитието на правото в страната изобщо. В момента много важни въпроси, свързани с гарантирани от Конституцията права, не стигат до конституционния съд. Той може да се сезира само с една изключително сложна процедура, а редовият гражданин е заставен да използва посредничеството на националния омбудсман“.

На въпрос за възможните бъдещи коалиции с други политически сили Борис Велев каза: „Нашата принадлежност е към политическото пространство център-дясно и с формации, които също припознават тези ценности не би имало пречка да се коалираме. Категорично не бихме партнирали с ДПС и с други системни партии“. Водачът на 25 МИР каза, че политическите партии, които в бъдеще ще сформират правителство, трябва да се вслушват във всеки един разумен глас.

Образователният ценз и бедността са основополагащи фактори за възможността да се упражнява корпоративен и купен вот, но съществува и друг феномен - обезверяването на народа. По думите на д-р Велев, много български граждани считат, че така или иначе нищо не зависи от техния глас, затова би било добре да получат някакъв дивидент за това, че са гласували за определена политическа партия. „Това е следващата важна задача за политиците, а именно да върнат доверието у българския народ“. Решаването на този проблем минава през образованието и полагането на труд, каза още той, припомняйки, че значителна част от населението, на практика е маргинализирана и няма желание да се образова, не проявява интегритет в общността.

По темата за проблемите в българското правосъдие той коментира още, че основен такъв, дори не е толкова корупцията, колкото упражняването на влияние. Юристът обясни, че правоохранителните органи на държавата, като ДАНС и ГДБОП, работят често и срещу български магистрати. Събраните срещу тях материали обаче, включително за извършени престъпления, не постъпват никъде като сигнали и не се реализират под формата на наказателни производства. „Чака се удобният момент, за да може съответният съдия или прокурор да бъде притиснат. На това трябва да се сложи край, за да можем да изчистим съдебната власт от търговците в нея“, категоричен бе юристът и кандидат за народен представител.

Той изрази позицията на Републиканци за България, че доброто управление на държавата изисква прозрачни и лесно разбираеми практики. „Когато не са ясни правилата, не е възможно проследяването им. Дигитализацията, създаването на електронно правителство, на прозрачни административни процедури, ще улесни процеса на контрол, както от страна на правоохранителните органи така и от страна на гражданите“, заяви д-р Борис Велев.

Юристът д-р Борис Велев допълни още, че това води и до обстоятелството, че висококвалифицираният конституционен съд няма достатъчно дела, докато в същото време има крещящи конституционни проблеми, които не намират решение, просто защото той не се сезира.