Мартин Димитров от ДБ: Борисов отврати и погнуси хората от политиката

Защо реши, че трябва да влезеш в политиката?

Има ли конкретни ангажименти, които вие поемате към избирателите в своя район?

Как ти би популяризирал изборите, за да излязат повече хора да гласуват в изборния ден?

Какъв резултат ти би отчел като победа за Демократична България?

Какъв смятате, че трябва да бъде един народен представител като образование и опит, за да си върши добре работата?

Коя от належащите реформи в България според теб е най-спешна и важна?

На каква предизборна кампания залагаш в момента?

През последните месеци ти си един от най-яростните критици на Борисов и неговото управление. Кое е, според теб, най-лошото нещо, което това управление причини на България?

Смяташ ли, че 46-ото Народно събрание ще просъществува?

Ето цялото интервю с кандидат-депутата от Демократична България:

Защото винаги съм имал интерес към нея. Защото винаги съм бил постоянен във възгледите си. Защото смятам, че хора като мен трябва да влязат в политиката. Защото има много работа. И защото има нужда от идеи.

“На пръв поглед "Демократична България" е партия за младите хора, но много от тях се отляха към "Има такъв народ". Има ли нещо, което би искал да им кажеш, за да ги убедиш да подкрепят вас?”

Как си обясняваш факта, че въпреки всичко, което се разкрива всеки ден за управлението на Борисов, и което един професор от СУ определи, че предизвиква у хората "погнуса", все още има много хора, които твърдят, че ще гласуват за ГЕРБ?

Реториката на Борисов, действията му през отминалите години всъщност целяха точно това — хората да изпитват отвращение и погнуса от политиката. Така тя стана едно периферно, лишено от престиж занимание, което не заслужава масов интерес. Именно това позволи на Борисов да втвърдява управлението си. Това заяви в интервю кандидатът за народен представител от Демократична България Мартин Димитров.

В следващия парламент — със задължителна кампания "Гласувай". Такава не се прави. Отделните партии призовават към гласуване, но няма голяма, умна, интересна национална и надпартийна кампания за това. А сега ще кажа на хората едно — ако останат на дивана и не гласуват този път, рискуват завинаги да останат на дивана и никой да не е в състояние да им помогне. Толкова важни са тези избори.

Демократична България е коалиция за качствена промяна, която във висока степен засяга и младите хора. В същото време младите хора, а и всеки един гражданин, има свободата и правото да подкрепи една или друга политическа сила. Това, което бих им казал е нещо, в което съм абсолютно убеден. И то е, че за разлика от всички останали партии и коалиции, Демократична България най- добре разбира бъдещето.

Длъжно е да го направи. Длъжно е да сформира управление, длъжно е да зададе нова посока. Нямаме повече време за губене, животите ни минаха в губене. Дори и да не е най-стабилният парламент, това не му пречи да формулира ясни приоритети и да направи всичко възможно да ги изпълни в кратко време.

За образование нищо няма да кажа, защото 20 години не намирам време да се дипломирам. За опит обаче имам да кажа много — на първо място това трябва да е човек, доказал, че може да върши работата си добре. И то много по-добре от мнозина други. Да знае, че е слуга на обществото, а не роб на партията си. И да има самочувствието да бъде такъв.

Конкретните проблеми в избирателните райони са крайно различни. В моя избирателен район, 23-ти МИР, е много по-лесно да говориш за просперитет, за развитие, за инициатива. Много по-лесно е да говориш за върховенство на правото, а в моя случай — за авторско право. Много по-лесно е да говориш за творчески индустрии. Просто хората в района са тези с най-висок стандарт в страната ни. В много райони обаче става въпрос за оцеляване. Става въпрос за хора, които умират от страх от местния сатрап, често протеже на ГЕРБ. В много райони става въпрос за мизерия. И за пустота — ужасно много хора блъскат мръсна работа в чужбина, за да могат да изпратят някой лев на близките си. Невероятно е как допуснахме това — малка страна, а раздирана от огромни пропасти.

Личното ми мнение е, че на тези избори резултатите между Има такъв народ, ГЕРБ, Демократична България и БСП ще бъдат близки. Трябва да бъдем реалисти и да приемем, че ще бъде трудно за формиране управление, но няма как да си позволим да не формираме управление. Признавам си, трудно ми е да прогнозирам резултат. Но мисля, че има всички предпоставки за известен ръст на резултата на Демократична България в София и огромен скок на резултата на Демократична България в страната. На пръв поглед Демократична България е коалиция за младите хора, но много от тях се отляха към Има такъв народ.

Може би на такава с по-малко хумор, което не знам дали е добре, ако бъда честен. Вярвам, че в политиката трябва да има хумор, защото това е един от лесните и доказано ефективни начини да обясниш нещо. В тази кампания се срещам с доста повече хора в сравнение с предишната, но пък и сега пандемичната ситуация не е чак толкова страшна. Най-вече залагам на моите теми, които споменах и в началото — творческитеиндустрии и свобода на словото.

Неговият принос за задълбочаване на социалния разлом — за мен това е големият му грях. Усещането ми е, че го направи умишлено, системно размивайки представата на хората за това какво е демокрация. Тежкият удар, който нанесе върху свободата на словото. Опростачването на политиката. Борисов изля върху всички нас огромна кофа с много лоши неща, не е само едно. В същото време Борисов има и постижения, това не може да се отрече. Допреди Росенец — събитието, което извади духа от бутилката — Борисов държеше една доста стабилна финансова рамка. После се разпищоли с това раздаване от джипа. Не съм фен на това да гледаме едностранчиво — много ми се иска обществото ни да добави цвят към черно-белите си възгледи. Не съм фен и на генерализациите — със сигурност не харесвам ГЕРБ, но в никакъв случай не мога да кажа, че в ГЕРБ няма и умни, а надявам се и свестни хора.

Реториката на Борисов, действията му през отминалите години всъщност целяха точно това — хората да изпитват отвращение и погнуса от политиката. Така тя стана едно периферно, лишено от престиж занимание, което не заслужава масов интерес. Именно това позволи на Борисов да втвърдява управлението си. А относно избирателите на ГЕРБ — нормално е тези хора не просто да твърдят, но и да гласуват за тази партия. Тя е на власт прекалено дълго време, има своята публика. За съжаление, публиката на Борисов в голяма степен е съставена най-вече от тези хора, които заради него нямат образованието, финансовите възможности и самочувствието да бъдат независими граждани на обществото.

Съдебната реформа. Несъмнено. Правото, базирано на морала, е в основата на всичко. Затова Демократична България говори за върховенство на правото, а не за върховенство на закона. Макар и да звучат близки, това са съвсем различни неща — има не един и два закона, които обслужват конкретни и в голяма степен лични, а не обществени интереси.