Керванът си върви…

Ако сте, знаете как функционира „свободата на словото“ в България. Има я на теория, а на практика е на три метра над главите ни и нямаме стълба.

Да се успокоят всички „инвеститори“ в България… спокойно, ако познавате „хора“, няма да имате грижи. Те не са и много скъпи – подхвърлете им един-два апартамента и поправките на закона ще носят вашето име.

И не се заблуждавайте – хората си ги обичат: и Божков, и божковците, и небостъргач-о-строителите, закон-о-сменителите, всичките – сикаджиите, висаджиите, още пеят песни за тях и им се радват, и братята Илиеви още са им национални герои, хвалят мутрите, че били „печени“, кефят се на магураджиите, ченчаджийте, еднакво много се кефят и на двете нови/стари линии на червената сган ДС/Политбюро: на отровно-червената сган от наследници на „аристокрацията“ от шумкарите и ватенките; и на мръсно-червената сган от наследниците на техните шофьори и готвачи. Викат: „той е успял да скрие милионите от държавата, браво, умно момче, хванал му цаката!“, а в същото време цъкат стотинките и псуват държавата, че е измекярска.

Когато те потопят в море от абсурди, две капки повече или по-малко няма да ги усетиш. Не ровете в Google кой го е казал, аз го казах – току що. И не е мъдра мисъл, а тъжна реалност. Сънували ли сте кошмар, в който се опитвате да викате, а нито звук не излиза от устата ви?

В „1984“ Оруел предсказва страховити анти-утопични реалности за контрол над масите. Има една по-страшна книга, която предсказа нещата по-страшно: „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли (издадена за пръв път през 1932 г.). По-страшно е… защото е по-реалистично. В „1984“ Оруел предсказва, че истината ще бъде скрита от нас, докато Хъксли предсказва, че тя ще бъде потопена в море от безсмисленост.

Гледам онзи ден – едно момиче, младо, красиво, с… сладко, да кажем, раздава реклами в жегата, реклами на партията на Божков, едни такива, от които той те гледа страшно, все едно му дължиш пари, тя – една такава изморена от жегата, цял ден е била там, а аз я съжалявам, жал ми е, мисля си и колко е мъчно това хубаво момиче така да се е изтипосала с тая потна тениска и да върши… после друга мисъл ме осенява: „хм, може би не е лошо, че се е облякла с божковата тениска; така поне знаем, че за пари е готова на всичко“.

Пишем си ние, бришем, пънем се, драгият читател цъка с език, вика си: „тука е така!“ и продължава – жега е, Европейското върви, няколко чалгарки имат нови цици, планират се морета, Гърции-мърции, кво ме занимаваш с партии на Божков, пà Златен век, пà протестирали били некви там, пà тоя Магнитски нѝ го знам, нѝ го познавам, не ми и требва!

Прави ни за смях, всичките – от последния пикльо, през всичките нас – работещите, до най-големите паразити в Парламента, всички сме за смях заради него. Издирван и обвинен за един куп престъпления си прави партия. Очевидно може. Очевидно тук може. И очевидно всички разследващи, управляващи, пишещи закони и поправки, не могат „гък“ да кажат на тая партия, нямат лостове. Или имат, ама – като със свободата на словото – има го, но е все тая, като не можеш да го използваш.

Тези дни откъде ли не се опитват да ми пробутват и другата „реалност“ в родината: флаерчета на партията на Божков – не искам да ѝ рекламирам името. Васил Божков с 19-те обвинения те гледа от билборда, от флаерите; и ти казва, че ще те управлява, ставай да гласуваш за него. Нищо, че не може да се прибере в територията, дето ще управлява, щото ще го арестуват още на летището.

Хората в „Лозенец“ си протестират, Строителният надзор забранява строежа, съдът казва: „може“, строежът си продължава. Строежът, който изначално стана възможен с поправка в закона в „12 без 5“, както се казва. Поправка, която наричаме „поправката Артекс“.