Homo user

А и на кой са му необходими хора? Достатъчно е да има юзъри, потребители, кредитополучатели и от време на време и донори. Що пък не?

Липсата на свободно изказване на мнение във Фейсбук е все по-осезаема. Нетърпима е!

А сега нещо, което ще боли – на тази цивилизация не са нужни свободни и мислещи хора. Това е краят на Homo sapiens. Идва ерата на Homo user. Електроеволюцията е гадно нещо. Ще оцелеят тези, които се променят.

Доносите, разбира се са анонимни. Непроследими. Важното е, стадото да знае, че има доносници и да се внимава. Вниманието води до притеснение. Притеснението води до автоцензора. Автоцензората води до автосмърт.

Споделените видеа със съдържание различно от разрешената посока, направо се трият. Трият се профили, групи с по хиляди членове, общности. Мрежата не влиза в спор за истината с теб. Тя те убива по нейния си официално-електронен начин.

Споделянето на котки – не. До сега не съм видял нито един цензуриран пост на котка. Защото котките са безвредни. Ако един ден котките се обявят против трети пол или зададат какъвто и да е логичен въпрос – край с котките.

Хубавата новина е, че болката ще престане, когато всеки получи достъп до бърза и евтина лоботомия.

Вече свикваме със забранените думи. Все още се подиграваме на цензурирането на думата „негър” или „педераст”, но се подиграваме внимателно. Заобиколно. Заменяме ги с някакви други думи и се озъртаме като зайци. Утре ще свикнем и със забранените мисли. Ще развием мислене, което ще заобикаля мисленето и така няма да нарушаваме никакъв стандарт.

Нека припомня че преди 500 години Галилео също е изказвал мнения, които нарушават стандартите на обществото, а Коперник направо е разпространявал обидно съдържание спрямо църковните доктрини. И двамата са ги баннали от тогавашните социална мрежа наречена за по-просто живот. А на единия дори са му изтрили профила на клада.

Обърнете внимание, че в социалните мрежи ние преставаме да бъдем хора, а потребители. Потребителят не е човек. Потребителят е като гладна патка – лапа това, което му дадеш. Въпрос на време е да го научиш да яде и собствените си ла@на. Така излиза по- евтино.

От мрежа за споделяне на идеи и мисли, се превърна във воайорска платформа, където всеки гледа да не шушка, за да не му изтрият аватарчето. Новото нормално гласи, че това вече не се приема за страхливост и малодушие, а за здрав разум. Социалната мрежа бъка от малоумна информация – факт. Но съмненията, че официално спуснатата информация от кораба майка е все по манипулативна и невярна, се засилват. Не всички усещат това. Тези с кенефната селфи фотография не разбират за какво става въпрос, но това е рискът на отворената аудитория.

Ситуацията в паралелния електронен свят започва да е по-гадна, отколкото през свирепият развит социализъм. На запад юзърите са като варени жаби – проблемите им ги поднасят подпрагово и с натрупване, но какво правим ние тук, които си спомняме какво беше преди тридесет години?