А и на кой са му необходими хора? Достатъчно е да има юзъри, потребители, кредитополучатели и от време на време и донори. Що пък не?
Липсата на свободно изказване на мнение във Фейсбук е все по-осезаема. Нетърпима е!
А сега нещо, което ще боли – на тази цивилизация не са нужни свободни и мислещи хора. Това е краят на Homo sapiens. Идва ерата на Homo user. Електроеволюцията е гадно нещо. Ще оцелеят тези, които се променят.
Доносите, разбира се са анонимни. Непроследими. Важното е, стадото да знае, че има доносници и да се внимава. Вниманието води до притеснение. Притеснението води до автоцензора. Автоцензората води до автосмърт.
Споделените видеа със съдържание различно от разрешената посока, направо се трият. Трият се профили, групи с по хиляди членове, общности. Мрежата не влиза в спор за истината с теб. Тя те убива по нейния си официално-електронен начин.
Споделянето на котки – не. До сега не съм видял нито един цензуриран пост на котка. Защото котките са безвредни. Ако един ден котките се обявят против трети пол или зададат какъвто и да е логичен въпрос – край с котките.
Хубавата новина е, че болката ще престане, когато всеки получи достъп до бърза и евтина лоботомия.
В социалната мрежа доносите са стандарт.
Днес всичко се прави за доброто на потребителя.
Споделянето на мисли ражда идеи.
Вече свикваме със забранените думи. Все още се подиграваме на цензурирането на думата „негър” или „педераст”, но се подиграваме внимателно. Заобиколно. Заменяме ги с някакви други думи и се озъртаме като зайци. Утре ще свикнем и със забранените мисли. Ще развием мислене, което ще заобикаля мисленето и така няма да нарушаваме никакъв стандарт.
Нека припомня че преди 500 години Галилео също е изказвал мнения, които нарушават стандартите на обществото, а Коперник направо е разпространявал обидно съдържание спрямо църковните доктрини. И двамата са ги баннали от тогавашните социална мрежа наречена за по-просто живот. А на единия дори са му изтрили профила на клада.
Обърнете внимание, че в социалните мрежи ние преставаме да бъдем хора, а потребители. Потребителят не е човек. Потребителят е като гладна патка – лапа това, което му дадеш. Въпрос на време е да го научиш да яде и собствените си ла@на. Така излиза по- евтино.
От мрежа за споделяне на идеи и мисли, се превърна във воайорска платформа, където всеки гледа да не шушка, за да не му изтрият аватарчето. Новото нормално гласи, че това вече не се приема за страхливост и малодушие, а за здрав разум. Социалната мрежа бъка от малоумна информация – факт. Но съмненията, че официално спуснатата информация от кораба майка е все по манипулативна и невярна, се засилват. Не всички усещат това. Тези с кенефната селфи фотография не разбират за какво става въпрос, но това е рискът на отворената аудитория.
Ситуацията в паралелния електронен свят започва да е по-гадна, отколкото през свирепият развит социализъм. На запад юзърите са като варени жаби – проблемите им ги поднасят подпрагово и с натрупване, но какво правим ние тук, които си спомняме какво беше преди тридесет години?
)