Отломка от държава удари нещастен гражданин

…

- Ама… как? Какви нарушения?

- Бях паркирал бе!

- Гражданино водач, ще получите по пощата акт, фиш и ферман за извършените от вас нарушения, моля подпишете!

- Да €§(*)(*)§!!!!!!!!!!

- Как „сграда в неравностойно положение“, бе, вие нормални ли сте! И каква несъобразена скорост бе! Бях паркирал, обадиха ми се, че отломка е паднала върху колата ми! Как може едновременно да съм паркирал и да съм с несъобразена скорост бе!?

- Несъобразена с пътната обстановка скорост и неправилно паркиране пред сграда в неравностойно положение!

- Само не ми дръжте такъв тон! Оп, ето ги и колегите от общината (казва им нещо тихо и набързо)!

- Свидетели имате ли?

- Така… - казва един от колегите – Какво имаме тука? Неправилно паркиране, нали? (казват му нещо на ухо) Или несъобразена скорост, да.

...

Pixabay

Както писах и вчера, както писах и преди, и преди, и преди – винаги се намира НЕЩО ДРУГО ПО-ВАЖНО, което е по-голям и трескав проблем, че да не се заемем с това сега.

А, да – и това: „Очаква се за следващите 20 години населението на България да намалее с ¼“

Изведнъж се чува трясък. Всички се оглеждат, но мнозина не се спират, гледат наоколо си, движейки се, говорейки по телефоните си, някои – през прозореца на колата или трамвая.

Какво още ни казват от Националното радио ли? Казват ни ето това: „Собственикът на пострадалия автомобил заяви, че не знае кой ще поеме щетите. Домоуправителят на сградата е на мнение, че съществува опасност от нов инцидент“.

Не знае кой ще поеме щетите…

Опасност и от нов инцидент…

Пред БНР жена, която е видяла случилото се, с недоумение казва: „Това е престъпление! Обществото е болно! Никой не внимава! Всичките собственици са дали под наем, да взимат много пари, а не се интересуват от нищо!“

Слънце, следобед, тротоар, улица, трясък, подскок, плюене в пазвата, разбита кола, викане на полиция, община, държавни служители, опит за обяснение, а след това:

Хм…

- Именно – „несъобразена с пътните условия“. В закона не пише каква точно трябва да е, пише „несъобразена с пътните условия“. Не можахте ли да съобразите, че в стара столица, като нашата, стените падат и затова трябва да сте в постоянно движение? Покоят и паркирането са несъобразени. Освен това, откъде да знаем, че с вашата скорост не сте предизвикали падането на отломката? (обръща се към колегата: „Тука живееше оня – човека на шефа, нали?“ Отговарят му с потвърждаващо кимане) Та, както казах: откъде да знаем, че с вашата скорост не сте предизвикали падането на отломката?

Как в едни държави е едно, а в други – друго, можем да си пишем, пишем, пишем с години и пак ще има невярващи и „неразбрали“, колкото и фактите и истината да ги удрят по очите. Но да не задълбаваме. Знам само, че в повечето държави, които наричаме „нормалните държави“ (с което рязко ги разграничаваме от нашата, по навик от времето, когато те бяха онези – непрегазените от червения ботуш на червената армия, който навсякъде, където е минал, е донесъл съветска апатия и „прехвърляне на топката“) отговорността е конкретна и описана. Падналите отломки от сгради са ясни чия отговорност са. Срутена сграда да убие две деца и СЛЕД 15 ГОДИНИ съдът да реши, че все пак виновни няма… не, това не би се случило. Но и затова така рязко се разграничаваме от „нормалните държави“. Исках да кажа: „И затова“.

Морен, полу-пролетен/полу-летен, мързелив, ранен следобед в красивата ни столица. Хора, коли, трамваи, малко забързан ритъм на движение, но обичаен за големия град – създаден от хората по-скоро по навик, отколкото от нуждата да бъдат някъде по-бързо; малко шум, но не достатъчен, че да заглуши мислите, плановете и мечтите за предстоящото море в Гърция. Две момичета преминават под сграда и под още една, и още една – в центъра на тоя град има гора от подобни. Минават под сградата на площад „Македония“, а всичко, което предстои да се случи и развали прекрасната идилия след секунда, няма нищо общо с другото нещо, свързано с името „Македония“ – визитата на премиера Зоран Заев. Ама че съвпадение, нали? Инцидент на площад „Македония“ по време на визитата на премиера на Македония. Иронията не е чужда дори на инцидентите ни – животът ни е като руска литературна класика.

Двете момичета току що са минали оттам, където тежката отломка е паднала и е разбила една кола. Свидетелите разказват по-късно това пред органите на реда, пред медиите, пред самите себе си, невярвайки на чудото тези два живота да бъдат спасени, а не – по примера на онези два живота преди 15 години, на „Алабин“ – да бъдат прекъснати нелепо заради безхаберието на кастата на „успелите българи“.

Още веднъж (броят на тези случаи е прекалено голям, че да може човек, който има и друга работа на тоя свят, да го следи) парче от фасада на рушаща се сграда, която, разбира се, не е ничия отговорност, се е разбило в краката на минувачите. И още веднъж се убеждаваме, че Господ може и да е, може и да не е българин, но определено има слабост към нас и ни пази.

Пак там – собствениците или наемателите на жилища до църква плащат повече данък, за да може да се покриват разноските по поддръжката на дадената църква. В България пък собствениците на сгради не намират за необходимо да ремонтират собствените си сгради, дори когато тези сгради им носят гигантски доходи от наеми. Все не е тяхна работа, все стигаме до заветното: „Дреме ми! Бе, я не ме занимавай с глупости, бе!“

Преди години в едно от предаванията за автомобилизъм в Британия показаха как хора могат да съдят общината за счупено окачване на колите си, за огънати джанти и други щети (като преди това дори умишлено се хакват в дупки на пътя – доста глупав трик, но иде да покаже отговорността на институциите и поемането на вина – има ли дупка?, има – значи има и вина и отговорност).

Тези новини винаги изправят хората на нокти, защото веднага си представят близките си или себе си в такава ситуация. Но никога не изправят косата на достатъчно много хора за достатъчно дълго време, че да потърсят сметка от безхаберните общинари, които дундуркат безхаберните стопани, докато и двете породи гушкат дебели пачки, благодарение на безхаберието си.

Хората извън София не се интересуват от проблемите в София, хората в София не се интересува от проблемите извън София, хората от центъра не се кахърят какво се случва в кварталите, хората от кварталите не страдат за радините вълнения на ония в центъра. И така…