Десислава Иванчева застава пред Върховния съд на 21 юни

25.06.2021 г., 09.00 ч., зала № 22 – наказателно дело № 437/2021 г. (срещу Иван Д. за лихварство, изнудване и пране на пари), І наказателно отделение, докладчик: Мина Топузова

Бившата кметица на "Младост" Десислава Иванчева, Биляна Петрова и още по-отдавнашният кмет, а после посредник Петко Дюлгеров се изправят пред Върховния касационен съд на 21 юни от 9:00 ч. Това съобщиха официално на сайта на ВКС.

Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия Иван Д. и на трима частни обвинители срещу въззивното решение от 28.04.2020 г. по в.н.о.х.д. № 372/2019 г. на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС).

С въззивната присъда е отменена първоинстанционната и е постановена нова, с която:

- Биляна Петрова е призната за виновна за това, че в съучастие с Петко Дюлгеров – помагач, чрез фактически действия умишлено улеснила извършителя Десислава Иванчева да поиска дар, който не u се следва, за да извърши действия по служба, като подкупът е в особено големи размери, представлява особено тежък случай и е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, за което са u наложени наказанията „лишаване от свобода“ за срок от 12 г., „глоба“ от 12 000 лв., „лишаване от право да заема държавна или общинска длъжност, свързана с упражняване на властнически правомощия“ за 12 г., „лишаване от право да упражнява професия или дейност в рамките на държавни или общински институции, учреждения или предприятия“ за 12 г. и конфискация, като е оправдана по част от обвиненията;

- Десислава Иванчева е призната за виновна за това, че в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – кмет на Район „Младост“, Столична община, като извършител, в съучастие с Биляна Петрова и Петко Дюлгеров – помагачи, е поискала от управителя на „Ваклин груп“ Александър В. дар (187 500 евро), който не u се следва, за да извърши действия по служба, като подкупът е в особено големи размери, представлява особено тежък случай и е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение (престъпление по чл. 302а вр. чл. 302, т. 1 и т. 2 вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК), за което са u наложени наказанията „лишаване от свобода“ за срок от 20 г., „глоба“ от 10 000 лв., „лишаване от право да заема държавна или общинска длъжност, свързана с упражняване на властнически правомощия“ за 20 г., „лишаване от право да упражнява професия или дейност в рамките на държавни или общински институции, учреждения или предприятия“ за 20 г. и конфискация, като е оправдана по част от обвиненията;

- Петко Дюлгеров е признат за виновен за това, че в съучастие с Биляна Петрова – помагач, чрез отстраняване на спънки и чрез фактически действия умишлено улеснил извършителя Десислава Иванчева да поиска дар, който не u се следва, за да извърши действия по служба, като подкупът е в особено големи размери, представлява особено тежък случай и е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, за което са му наложени наказанията „лишаване от свобода“ за срок от 15 г., „глоба“ от 15 000 лв., „лишаване от право да заема държавна или общинска длъжност, свързана с упражняване на властнически правомощия“ за 15 г., „лишаване от право да упражнява професия или дейност в рамките на държавни или общински институции, учреждения или предприятия“ за 15 г. и конфискация, като е оправдан по част от обвиненията.

Делото е образувано по протест и жалби на Десислава Иванчева, Биляна Петрова и Петко Дюлгеров срещу въззивната присъда от 06.07.2020 г. на Апелативния специализиран наказателен съд, с която е отменена присъда на Специализирания наказателен съд. С първоинстанционната присъда:

В касационната жалба на Иван Д. се заявява наличието на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК и се иска при условията на алтернативност отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, или намаляване на наложеното наказание като явно несправедливо.

В касационните жалби на подсъдимите се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК – съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложените наказания. Прави се искане за оправдаване на подсъдимите, алтернативно за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на размера на наложените наказания.

В протеста са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Прави се искане за отмяна на въззивния съдебен акт в частите, с които и тримата подсъдими са оправдани, и връщане на делото за ново разглеждане, както и за увеличаване на наложените наказания.

Въззивният съд отменя присъдата в частта, с която подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 70 703 лв. и отхвърля гражданския иск. В останалата u част присъдата е потвърдена, включително по отношение на оправдаването на подсъдимата Милкана В.

Както е известно, първоначално тримата получиха тежки присъди от съдия Иво Хинов от Специализирания съд - съответно 20, 15 и 12 г. Интересно в тълкуванието на съдията бе, че подкупът, за който безусловно ги признава за виновни е - или-или: поискан или приет (текстът на закона е "длъжностно лице, което поиска или приеме..." и т.н.).

С касационните жалби на частните обвинители се заявява касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание, като се иска неговото увеличаване по размер и отмяна на условното осъждане. Постъпилата касационна жалба от гражданския ищец е върната от съдията от въззивния съд и няма данни връщането u с разпореждане да е обжалвано с касационна частна жалба.

С присъда от 20.02.2019 г. по н.о.х.д. № 531/2014 г. на Специализирания наказателен съд подсъдимият е признат за виновен в извършването на множество престъпления по чл. 252, ал. 2 вр. ал. 1 от НК (лихварство), чл. 253, ал. 3 вр. ал. 1 от НК (пране на пари два или повече пъти), чл. 253, ал. 4 вр. ал. 1 от НК (пране на пари, когато деянието е извършено със средства или имущество, за които деецът е знаел или предполагал, че са придобити чрез тежко умишлено престъпление), чл. 253, ал. 5 вр. ал. 4 вр. ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 и ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (пране на пари, когато средствата или имуществото са в особено големи размери, случаят е особено тежък, при условията на продължавано престъпление) и чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1 и ал. 3 т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (квалифициран състав на изнудване, придружено със заплаха за убийство или тежка телесна повреда, с което са причинени значителни имуществени вреди, при условията на продължавано престъпление). На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е определено едно общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 години, като изтърпяването му е отложено за срок от 5 години, и „глоба“ в размер на 9000 лв. С присъдата подсъдимата Милкана В. е оправдана изцяло по всички повдигнати u обвинения.

С решението на АСНС присъдата е изменена в частта, с която подсъдимият Иван Д. е признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление извършил финансови операции – две сделки на обща стойност 114 048 лв., като деянието е извършено със средства и имущество, за които знаел, че са придобити от него чрез тежко умишлено престъпление (по чл. 252 НК – лихварство), като средствата и имуществото са в особено големи размери, случаят е особено тежък и деянието е извършено два пъти. Вместо това АСНС признава подсъдимия за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление извършил финансови операции – две сделки на обща стойност 114 048 лв., като деянието е извършено със средства и имущество, за които знаел, че са придобити от него чрез тежко умишлено престъпление (по чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – квалифициран състав на изнудване, придружено със заплаха за убийство или тежка телесна повреда, с което са причинени значителни имуществени вреди, при условията на продължавано престъпление), като средствата и имуществото са в особено големи размери, случаят е особено тежък и деянието е извършено два пъти.