Очаква се за следващите 20 години населението на България да намалее с 1/4

Ако 2020 г. се използва за базова година, за следващите 20 години, до 2040 г., населението на България се очаква да намалее с една четвърт.

Ако базата е 2001 г. това намаление ще е с около една трета.

Доц. Георги Бърдаров отбеляза, че в България има четири притеснителни демографски процеса, като според него два от тях са логични и нормални и на тях не може да се повлияе, но другите два трябва да се променят, за да се подобри ситуацията.

Нормалните и естествени демографски процеси са свързани с ниската раждаемост и застаряването на населението.

Основните демографски проблеми са: драстичният вертикален демографски дисбаланс, тоест съотношението младо-възрастно население, не поради застаряването, а поради липсата на младо активно население; и нелогично големите териториални демографски диспропорции в страната.

Прогнозата е разработена в три варианта - тенденциален, при който е заложено запазване на тенденциите от досегашното демографско развитие, вторият вариант е оптимистичен - при който се предполага повишаване на равнището на раждаемост и коефициента на плодовитост, а при третия се предполага влошаване на демографските процеси. Най-вероятностен за бъдещото демографско развитие на страната се очаква да бъде сценарият в границите на вариантите реалистичен и песимистичен, обясни доц. Илиева. И при трите варианта на прогнозата се предвижда намаление на населението, но с различни темпове.

В тези условия малките населени места, включително малките градове, до голяма степен ще се окажат неподготвени за тази конкурентна среда, като допълнително утежняващ фактор ще се окаже силно застарялото население в тях, недостатъчната работна сила, както и ниско квалифицираната работна ръка.

Вторият ареал е райони със сериозна демографска криза - с естествен прираст между минус 6.7 промила и минус 10 промила, не чак с двойни стойности, но под средния за страната. В тази категория попадат Североизточна България, части от Родопите и единични области от други части на страната като Шумен, Ямбол, Търговище, и София-област с минус 9.3 промила естествен прираст.

Доц. Бърдаров припомни, че в рамките на друго изследване, е представил програма за демографски рестарт на България на базата на позитивни примери от различни части на света. Основните опорни пункта на тази програма са образование, реализация, доходи и социална сигурност и вяра в институциите. В България вече има наченки за тръгване в тези посоки, отбеляза той.

Най-високите нива на смъртност се определят в Северозападна България, като на ниво област те надхвърлят 20 промила - Видин 22.9 промила, Монтана - 21.8, Ловеч - 20.9. Няма административна единица в ЕС на областно ниво, където смъртността да надхвърля 20 промила. Имаме общини, където смъртността надхвърля 30, 40, дори 50 промила. В световен план, преди пандемията, такава смъртност за света имаше само в територии в Африка и Азия, поразени от болестни пандемии или в тежки военни конфликти. Той даде пример с община Георги Дамяново - 40 промила, Бойница - 51.8 промила смъртност. Причините са пълният срив на здравната система в тези региони, липсата на младо население и относителната бедност на населението, смята ученият.

Населението на 65 и повече години в България е вече около 21 процента, във Видин достига почти 30 процента, както и в Габрово. Коефициентът на демографско заместване например, който показва на 100 излизащи в пенсионна възраст в съответната година на съответната територия, с колко работещи са заменени за съответната година на съответната територия, за България през 2001 г. е бил 100 на 124, за 2017 г. е бил 100 на 64, тоест на сто пенсионирани едва 64 влизат в активна възраст, а в области като Видин, Габрово , Смолян то е около 100 на 40.
На базата на изследването учените са направили демографска подялба на областно ниво в България, съобразно основните демографски показатели, и са определили три ареала.

Поляризацията на демографското пространство ще продължава - градското население ще достигне 79 процента, най-слабо засегнати ще бъдат 6-те големи града в страната, като тази група градове ще показва по-малко намаление от средното за страната, посочи доц. Илиева. В условията на задълбочаваща се демографска криза бъдещото развитие на градовете включително и големите, ще се определя от възможностите им да задържат и привличат към себе си население. Градовете, които успеят да бъдат гъвкави и да се развиват в динамично променящите се условия, ще успеят да привлекат не само капитали, но и население, коментира тя.

Първият ареал са региони в тежка демографска криза /демографско депресивни региони/, естественият прираст в тях е от минус 10 промила /при естествен прираст на България минус 6.7 промила, с който е на челните места на държавите с най-висок отрицателен естествен прираст в света/ и дял на възрастното население около 30 процента на областно ниво, а на общинско стига до над 50 процента. Това са Северозападна България, Централна Северна България и Краището.

Раждаемостта у нас дефакто е ниска, но това е нормален процес, характерен за целия развит свят, резултат от все по-високото ниво на образование, динамиката на живота и технологиите, все по-отговорното родителство и новите реалности, на този процес не можем да повлияем, обясни той. Застаряването на населението също е нормален и логичен процес, резултат от медицината, образованието, стандарта на живот, обясни той. Според данните средният брой деца, раждани от жена на фертилна възраст в Европа варира от 1.1 до 1.9, като за България е 1.6. Коефициентът на раждаемост в Европа варира от 7.6 промила до 12.9 промила, като България има 9 промила. Тоест ние съвсем нормално се вписваме в тази демографска картина на ЕС, обясни доц. Бърдаров. По отношение на застаряването на населението само преди 120 години средната продължителност на живота в Европа е била 33-35 г., максимум до 40 години. Днес средната продължителност е 83-85 години, и съвсем скоро ще достигне 90 години. Застаряването на население е нормален процес, характерен за целия развит свят и ще стане характерно и за целия свят.

С положителен прираст до 2040 г. ще се отличават само някои селища, които са разпръснати по цялата територия, те са обособени в пет групи, в зависимост от депопулационните процеси. Със слабо - под 10, и умерено - от 10 до 20 процента намаление на населението за периода 2001 -2040 г. се отличават едва 5.3 на сто от населените места.

Със силен интензитет на депопулация - намаление от 20-60 процента на населението, попадат 36 процента от населените места в страната, а с критична степен по интензитет на намаляване на населението /от 60 до 80 процента/ - 22 процента от населените места. За съжаление с най-голям дял ще бъдат населените места с безвъзвратно висок интензитет с намаление на броя на населението с над 80 процента, обясни доц. Илиева. Между 2001 и 2019 г. тук попадат 249 села, като до 2040 г. ще се наблюдава седемкратно увеличение. Към тази група не се включва нито един град.

Това показва прогноза до 2040 г., направена на базата на изследването "Регионалните демографски дисбаланси в България - количествени измерения, причини, политики и мерки за оптимизиране на ситуацията", представено днес в Националния пресклуб на БТА от доц. д-р Надежда Илиева - ръководител на секция "Икономическа и социална география" на Департамент "География" в Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН, и доц. Георги Бърдаров - доктор по география на населението и селищата, ръководител на катедра "Социално-икономическа география", зам.-декан на Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

Тревожна тенденция е не толкова намаляването на гъстотата на населението общо за страната, а изменението й в регионален аспект. Отпадането на селища и намаляването на населението водят до появата и разширяването на т.нар. демографски пустини /територии, в които гъстотата на населението е под 10 души на кв.км./. През 2016 г. такива територии обхващат 23 на сто от страната, а през 2040 г. се очаква достигнат 69 на сто от територията на страната.

Третият ареал е райони с по-благоприятна демографска ситуация, с по-малък отрицателен естествен прираст от средните за страната. На областно и общинско ниво няма територия с положителен естествен прираст. В този ареал са области от минус 2 и минус 6.7 на сто промила естествен прираст и възрастно население по-малко от 20 процента. Това е централната южна ос на България, която се очертава с тези по-благоприятни показатели. В него попадат София-столица, Пазарджик, Пловдив, Сливен и Бургас. Има и две други области в този ареал - на север е Варна и на юг Благоевград.