За прайда, честно.

Прайд значело гордост. Трябва да си го повтарям за да не го забравя. Защото това, което видях онзи ден не е гордост. Пардон, гордост е, ама една такава опърдяна гордост, с която
си горд не с това какво си направил, а с това какво си ти. Ама какво си ти? Ти си това, което си, но затова трябва ли чак пък да си горд? Тогава и фикусите трябва да са горди, защото са фикуси. Явно това е някакво съвременно бигбрадърско течение във философията, извираща от живителните сокове на плеймейта.