И селското стопанство „плаче” за пълна ревизия

А ето, че може да се вземат добри примери като практиката в Нидерландия, където във ферма се гледат от 20 до 80 животни. Там животновъдството стана гръбнака на селско стопанския отрасъл.

ЕС сега стимулира определени бенефициенти, които не искат да правят промишлени обекти примерно в Белгия, а отиват в Унгария, България и т.н. и се питаме защо това е така!?

Час по скоро трябва да се направи цялостна ревизия в земеделието и в управлението му да се назначат хора – професионалисти, които си разбират от работата. Ако искаме да се отлепим от дъното, няма друг начин.

Преди дни „Гардиън” публикува тревожна статия за България, в която се твърди, че Броят на животновъдните ферми в България за периода 2005-2016 година е намалял със 72 процента, като сме рекордьори в целия Европейски съюз. Това пише Гардиън вчера (линк към статията долу). При пилета, крави и свине спадът е над 80 процента. Разговарям по този важен проблем с д-р Трифон Цветков, ветеринарен лекар от близо 5 десетилетия, който е преминал през всички етапи на кариерното си развитие, като е работил предимно в Северозападния район и по-точно Врачанско. Сега д-р Цветков продължава да е лекар и отговаря за община Хайредин. От 2008 г. е председател на Ветеринарния съюз и е участвал в съвета по животновъдство към МЗХ, където са обсъждани всички политики в областта. Според него, различните министри през 30-те години назад винаги са подчертавали важността на това да разпределят повече пари, но... само за едрите производители.

В момента няма дребни собственици на земя, които да използват пълноценно и по модерен начин ресурсите за отглеждане на животни. Не може без земя да се отглеждат животни. В този смисъл политиката за зърнопроизводство и обсебването на стотици хиляди декари от определени хора, които произвеждат само зърно, е погрешна, защото връзката с животновъдството е скъсана.

Когато се приемаше наредбата по чл.137 от ЗВМД затова колко животни трябва да има в личния двор, те гледаха в тавана и казваха 1-2-3 животни. Хората като мен, които цял живот работим на терен, се втрещихме от тази некомпетентност. Тези чиновници не могат да ни решават проблемите в перспектива. Това доведе до поголовното ликвидиране на ферми пред очите ни.

Още по-лошо е, че тя беше допускана системно от различните управления през годините. Оставам с впечатлението, че през тези над 30 години в министреството са работили хора, които никога не са били в производството на терен и не познават в детайли тази дейност. А точно те вземаха важните решения за сектора.

През 2008 г. под егидата на тогавашния национален омбудсман Гиньо Ганев се проведе една среща на тема какъв тип животновъдство трябва да се внедри в България. Тогава бяха застъпени две основни тези – едната за европейски тип и американски, като първият е за по-малки производители, а вторият за по-уедрени. Може да се каже, че от тогава започна и неразбирателбството в сектора и до днес няма политика в животновъдството. Най-важното, според мен, е да има рентабилност, която да осигурява възвръщаемост за производителите. Това не става и не става.

При преминаването към нов тип обществено устройство преди над 30 години, в Чехословакия направиха реконструкция на съществуващите обекти, а при нас ликвидираха всичко, разрушиха и унищожиха. Практически се получава неефективен резултат в нашата сфера.

Смятам, че е крайно време за преглед на цялостната ни политика в селското стопанство, във всички отрасли и подотрасли, защото сега е пълен хаос. Ние ликвидирахме нашето производство и дадохме път за внос, който се осъществява с размах и до момента. Вчера новият зам.-министър свика съвет за решаване на проблемите в снабдяването с мляко и месо. И отново на масата са само големите производители, а малките са игнорирани. При появата на африканската чума по свинете се видя, че големите предприятия бяха застрашени от затваряне, а в същото време има забрана да гледаш в личния си двор животни. Това са ненормалности, парадокси и ако се продължава така, България някой ден може да остане наистина без месо.