Избори 2021: Властта, ГЕРБ, САЩ и другите

Още по темата с очаквания вот вижте и в това видео:

Кой има потенциал да го направи - ще решат българските граждани на 11 юли.

15 партии и 8 коалиции ще се борят за доверието на гражданите на 11 юли. Тогава ще се проведат предсрочните парламентарни избори.

И от последната среща на американския посланик се връщаме в началото, а именно - санкциите по закона ''Магнитски" за Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков.

САЩ обърнаха на 180 градуса събитията у нас малко преди страната да влезе в предизборна кампания.

Трябва да се отбележи, че активността на служебния кабинет донякъде иззе и възможността на останалите партии да изпъкнат. Той се превърна в събирателния образ на общото недоволство срещу ГЕРБ и задава дневния ден в политиката.

Бившите управляващи обаче остават първа политическа сила в социологическите проучвания. Според някои обаче нещата са на кантар и до деня на изборите може ИТН да изместят ГЕРБ. Все още много хора не са преценили за кого ще гласуват, ако ще гласуват въобще. Много зависи и каква ще е избирателната активност предвид това, че вотът е през лятото. Друга особеност е гласуването с машини.

Въпросът не е само до санкционираните лица и свързаните с тях фирми, но и за цялостния проблем, че допуска симбиозата политика-бизнес да стане отровна за стабилността на страната ни. И САЩ "дават благословията си" този дебат да вземе връх. Така че според повечето експерти никак не е случайно, че новините зад Океана дойдоха точно в този момент - на фона на подготовката за изборите.

ГЕРБ не одобрява всичко, което се случва сега. Не случайно и постави акцент върху хаоса, който вилнее днес. От партията на Бойко Борисов предупреждават какво би станало, ако хората, които днес са в Министерския съвет, биха поели управлението за следващите 4 години. И на свои ред хвърлят обвинения върху президента Румен Радев и съставения от него сегашен кабинет.

Междувременно друг играч в предизборната кампания може да изиграе роля и за резултата от изборите. Служебното правителството се противопоставя на ГЕРБ. Макар да не говори за ревизия в пълния й обем, имайки се предвид краткия срок на престоя си във властта, служебното правителство разкри пропуски на предишното управление. Така че тук напрежението остава високо и може и да ескалира до вота. Властта сега и властта преди са основният акцент в тази предизборна кампания.

Наблюдава се желанието на Има такъв народ да бъдат по-активни, след като досега посланията им се ограничаваха само в постове на лидера им Слави Трифонов във фейсбук. Демократична България отново заложиха на противопоставянето на главния прокурор Иван Гешев и на темата за съдебната реформа.

Основният сблъсък отново е ГЕРБ срещу всички. Липсва предизборната схватка между ГЕРБ и БСП, на която бяхме свидетели преди години. Общият призив за премахване на модела „ГЕРБ“ остава водещ. Срещу бившите си партньори застават дори и Обединените патриоти (ВМРО, НФСБ и Воля). Предизборно те уверяват, че не са били патерица на ГЕРБ и че не желаят коалиция с тях.

От друга страна пък повечето партии, обособили се като „партиите на протеста“, ни казват, че в цялост одобряват действията на служебния кабинет. Интригата се засили и след изказване на Ива Митева от Има такъв народ, която коментира пред БНТ, че вижда бъдещето на сегашни министри в следващия кабинет. Малко след това пък американският посланик Херо Мустафа се срещна със зам.-председателя на Има такъв народ Тошко Йорданов. Това даде повод да се приеме за желанието и на американските ни партньори след изборите на 11 юли да се положат максимални усилия за съставянето на правителство.

Политическите партии дължат честен отговор на избирателите за отношенията си към поставените от САЩ въпроси и очакванията от ЕС. Да не говорим за това, че вече толкова години пред страната ни липсва обединяваща цел. Не може да се лансират само европейските средства или да се фокусира вниманието само върху кризата с коронавируса, а трябва цялостна обща картина как страната да излезе от дъното на всички класации.

Преди години доц. д-р Живко Иванов от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" беше казал, че животът ни е опит да надговориш другия, непрестанно желание да се чуеш себе си. Подобно нещо се случва и в политическия ни живот. Само че в това надговаряне, политиците остават твърде вглабени в себе си, в своите виждания. Има наситеност на медийните участия също. Но за избирателя пък остава трудно да отсее конкретика.